Feeds:
Публикации
Коментари

Пиеса за деца

от Димитър Никленов

 

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

РАЗКАЗВАЧ

КОНЧЕТО

МОМЧЕТО

КАМИОНЧЕТО

ВЪРТЕЛЕЖКАТА

БРЪСНАРЯТ

БРЪМБАРЪТ

ПТИЧКАТА

НАЧАЛО

Разказвачът имаше голяма жълта чанта и чадър с дълга дървена дръжка. Той обичаше да разказва своите истории на улицата, в детската градина или пък в театъра. Тогава около него ставаше оживено и приказно. Един ден, точно когато започваше да разказва тази приказка, от небето заваля дъжд. Разказвачът се зарадва на дъждовните капки и заигра с тях.

РАЗКАЗВАЧ: (смее се) – Хей, ще ви хвана! (търси ги) – Погледнете, дъждовна капчица, а същинска принцеса! (смее се) – Ето пък тази е надута и красива… (оставя чантата и чадъра) – Ще ви хвана… ( протяга ръце, после взема чадъра, върти го и се мъчи да ги хване) – Сега вече си имам дъждовна въртележка… (дъждът спира) – Дъждът спря, но аз няма да оставя моята въртележка… (взира се в дъждовните капки) – Вижте, вижте, дъждовните капки се превръщат във фигури… Не… Това е Камионче, Велосипедче, има и Конче! Моята пъстроцветна Въртележка е най-хубавата…! (закача фигурките по нея) – Убеден съм, че всеки от вас сега мечтае да се забавлява с тази въртележка… (върти) – Какво?! Умори се да се въртиш…? Заспиваш…? Но децата искат още да се забавляват, не ти позволявам… А-а, искаш да им подариш своя сън? Знаете ли, нейните сънища са някак си странни… Сега ще видим какво сънува моята пъстроцветна въртележка…

ВЪРТЕЛЕЖКАТА: Елате-е-е-е! (прозява се) – Елате насам, заповядвам на всички… Погледнете ме, аз съм най-красивата въртележка! Но наоколо няма деца?! ( оглежда се) – Тъмно е, може би вече спят? Ох, изморих се да запов… Не, ще заповядвам! (прозява се) – Нека моите подчинени Кончето, Камиончето и всички останали цяла нощ да стоят будни! И ако някой поиска да ми се порадва, да ме събудят… (прозява се) – Ох, спи ми се… Хей, вие, заповядвам ви цяла нощ да сте нащрек! Аз заспивам… Така ще стана по-красива. Но за вас това не се отнася… (заспива)

КОНЧЕТО: (тропа с краче) – Значи така! Не стига, че през целия ден не подвивам крачета и все се въртя на едно място, ами сега и да будувам през нощта! Омръзна ми! Искам да се махна оттук… (тъжно) – Колко ли красиви неща има по света! Не ми се живее повече така… (обръща се към Камиончето) – Хей, Камионче, искаш ли да тръгнеш с мене? Цялата публикация »

Приказка

Автор: Димитър Никленов

Детектив Джо-корица

Приказка -задачка

Автор: Димитър Никленов

Корица Сънливка

Преди време издателство „Палмира“ издаде книгата на поетесата Евгения Генова. Нека  си спомним и за нея и нейното творчество. Цялата публикация »

Излезе от печат книгата на известната казанлъшка писателка ЛИЛИЯ ДИМИТРОВА

ФАКЕЛ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Книгата съдържа документални материали и  спомени за Казанлъшкото педагогическо училище.

книга за деца
от
Димитър Никленов

Последният училищен звънец възвести предстоящата лятна ваканция, пет минути преди определеното време. Вратите на класните стаи се отвориха и учениците изскочиха от тях като рояк пчели. Впуснаха се в луда гонитба по стълбището, коридорите и по трите етажа на старата училищна сграда. Детските гласове ехтяха навсякъде, не стихваха дори и в най-закътаните места, чуваха се закачки и момичешки смях. Малчуганите от долните класове изскачаха един по един през входа на елитното училище и се втурваха в различни посоки. По-големите момчета, отпуснати от лятната жега, напускаха училището, с едно единствено желание, час по-скоро да стигнат до домовете и да си хапнат.

Даниел, който от есента щеше да бъде в шести клас, излезе от училище едва последен. Той не бе от най-кротките момчета и макар в този момент да изпитваше глад, реши първо да си потърси подарък за предстоящия му рожден ден. След два дни щеше да го отпразнува с купон у тях. Даниел се отби в любимия му рибарски магазин, близо до кооперацията, в която живееше. Момчето обичаше да ходи на риболов, но напоследък татко му беше адски зает с работата си и за любимото му хоби почти нямаше време. Рибарските такъми, изложени на рекламната витрината, хванаха окото му. Хареса си две въдици, малък зелен сак и маскировъчна шапка. След което се прибра вкъщи.
У тях гладът, който през целия път го тормозеше, отстъпи място на мързела. Даниел направо влезе в хола и без да си събува маратонките, се просна на дивана с цялата си сила. все едно върху него се беше стоварило стокилограмово гюле. Тялото му изпитваше състрадание и ще не ще потъна в безтегловност. Съзнанието му не искаше да се подчини на нищо друго, освен безцелно да блуждае из задушното пространство без климатик. Ако някой в този момент погледнеше момчето отстрани, щеше да си помисли, че е нещо откачил. Обаче за самият Даниел това си беше чиста медитация.
Та този хлапак, който правеше впечатление в училище, че не чете, а знае много, не беше от страхливите деца. Затова сега нищо не можеше да го трогне както се е излегнал на дивана.
Но така си мислеше той когато в стаята нахълта Искра Тотева, неговата скъпа майка. Щом я видя, светкавично успя да изхлузи маратонките, да вдигне от пода раницата с учебниците и дори престана да диша.
За първи път синът й я виждаше с такава физиономия. Гримът беше размазан. Червилото почти изядено. От разкопчаната чанта се подаваше гребен, влажна носна кърпа, още една малка чантичка и документи. В началото Даниел си помисли, че се е случило нещо лошо. По-точно, това обикновено ставаше, когато сестра му се забъркваше в някаква гадна училищна каша с фукльовците от горните класове. Но днес нямаше нищо подобно. Симона се беше прибрала преди него от училище и тихо си чаташе на компютъра в нейната стая. Тя дори не издаваше звук, че съществува. Тогава какво друго можеше да изкара Тотева от равновесие? Даниел светкавично размърда мозъчните си гънки и напъна мисловната си дейност, за да разгадае причината за сътресението на майка си.
Тя пристъпи, седна до него, пое си дълбоко въздух, изпусна го като парен локомотив от миналия век и почти без глас каза:
– Скъпи синко, купон за рождения ти ден няма да има.
– На това, ако не се вика гадост, браво му кажи. Голям късметлия съм, няма що – съкрушен от новината съвсем по детски изръмжа Даниел.
За първи път искаше да покани съучениците си вкъщи и това нямаше да се случи.
– Татко ти – продължи Искра Тотева. – Татко ти-и-и – извика още по – силно тя. – Налага му се спешно да замине в дългосрочна командировка. Иска и ние да тръгнем с него – измрънка недоволна и бавно се надигна от фотьойла. Огледа по отделно всеки предмет в хола, погали с ръка дивана като жива вещ и се строполи на пода като отрязана фиданка. Даниел още повече се озадачи. Дори се изплаши. Но след като видя, че постепенно бузките на майка му добиват червенина и лицето й възвръща предишния си вид, бързо се окопити.
– Значи купон няма да има? – попита тихичко Даниел.
– Няма – категорично каза тя. – Заради неговата командировка аз ще си загубя работата. Цялата публикация »

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.