Две звездички от Иран

Автор: Димитър Никленов

%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%86%d0%b0-%d0%bf%d0%b5%d1%80%d1%81%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8

Advertisements

Рошльо и кончето

Пиеса за деца

от Димитър Никленов

 

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

РАЗКАЗВАЧ

КОНЧЕТО

МОМЧЕТО

КАМИОНЧЕТО

ВЪРТЕЛЕЖКАТА

БРЪСНАРЯТ

БРЪМБАРЪТ

ПТИЧКАТА

НАЧАЛО

Разказвачът имаше голяма жълта чанта и чадър с дълга дървена дръжка. Той обичаше да разказва своите истории на улицата, в детската градина или пък в театъра. Тогава около него ставаше оживено и приказно. Един ден, точно когато започваше да разказва тази приказка, от небето заваля дъжд. Разказвачът се зарадва на дъждовните капки и заигра с тях.

РАЗКАЗВАЧ: (смее се) – Хей, ще ви хвана! (търси ги) – Погледнете, дъждовна капчица, а същинска принцеса! (смее се) – Ето пък тази е надута и красива… (оставя чантата и чадъра) – Ще ви хвана… ( протяга ръце, после взема чадъра, върти го и се мъчи да ги хване) – Сега вече си имам дъждовна въртележка… (дъждът спира) – Дъждът спря, но аз няма да оставя моята въртележка… (взира се в дъждовните капки) – Вижте, вижте, дъждовните капки се превръщат във фигури… Не… Това е Камионче, Велосипедче, има и Конче! Моята пъстроцветна Въртележка е най-хубавата…! (закача фигурките по нея) – Убеден съм, че всеки от вас сега мечтае да се забавлява с тази въртележка… (върти) – Какво?! Умори се да се въртиш…? Заспиваш…? Но децата искат още да се забавляват, не ти позволявам… А-а, искаш да им подариш своя сън? Знаете ли, нейните сънища са някак си странни… Сега ще видим какво сънува моята пъстроцветна въртележка…

ВЪРТЕЛЕЖКАТА: Елате-е-е-е! (прозява се) – Елате насам, заповядвам на всички… Погледнете ме, аз съм най-красивата въртележка! Но наоколо няма деца?! ( оглежда се) – Тъмно е, може би вече спят? Ох, изморих се да запов… Не, ще заповядвам! (прозява се) – Нека моите подчинени Кончето, Камиончето и всички останали цяла нощ да стоят будни! И ако някой поиска да ми се порадва, да ме събудят… (прозява се) – Ох, спи ми се… Хей, вие, заповядвам ви цяла нощ да сте нащрек! Аз заспивам… Така ще стана по-красива. Но за вас това не се отнася… (заспива)

КОНЧЕТО: (тропа с краче) – Значи така! Не стига, че през целия ден не подвивам крачета и все се въртя на едно място, ами сега и да будувам през нощта! Омръзна ми! Искам да се махна оттук… (тъжно) – Колко ли красиви неща има по света! Не ми се живее повече така… (обръща се към Камиончето) – Хей, Камионче, искаш ли да тръгнеш с мене? Има още