LA RUE DES BAILLEMENTS

Conte – problème mathématique pour enfants

Dimitar Niklenov

 

Traduit du bulgare par Konstantin Dinkov

 

P A L M I R A

Cela est arrivé dans la ville aux rues les plus droites. Une de ces rues habitait la petite beauté Eli – deux petits yeux bleus, un petit nez retroussé, de longues boucles blondes et un sourire charmant. Comme tous les autres enfants, elle allait à l’école, puis jouait bruyamment avec ses petits amis près de la fontaine aux quatre grenouilles mais ce qu’elle aimait le plus c’étaient les contes de sa grand-mère et son grand-père.

ТЪРСАЧИ НА ЩАСТИЕ

камерна пиеса

ДИМИТЪР НИКЛЕНОВ
2010 г.

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

СТОЯН - на двайсет и една години, израснал в Дом за деца

без родители,  жени се за Мария, попада в затвора,

от дни е на свобода.

МАРИЯ - на 18 години, израства в Дом за деца без родители,

съпруга на Стоян.

 

НАЧАЛО

Почти празна стая в апартамент. Прозорец със спуснати завеси. На пода жълт телефон, до него парчета от счупено огледало. В дъното като чучело има закачалка с дрехи. До закачалката – китара. Прожектор за кратко осветява Мария, която сякаш се появява и скрива в закачалката с дрехи. Има и голяма  кожена чанта за багаж.

ЛЮЛКА ПОД ДЪГАТА – ПРИКАЗКИ

Излезе от печат новата  книга  на  писателя-драматург  ДИМИТЪР НИКЛЕНОВ.
Книгата излиза със съдействието на Община Стара Загора, Народно читалище ”Възродена искра” – Казанлък,  „Венди101” , г-н Николай Александров и  г- н Румен Сомов.

ЛЮЛКА ПОД ДЪГАТА
ПРИКАЗКИ
Рецензент : Акад. Благовеста  Касабова
Корицата нарисува:  Галина Маринова – 10 г. с р -л Галя Иванова от детски комплекс Казанлък.
Дизайн на корицата Явор Христов
Издателство „ Палмира ” – 2010 г

ЗА ДЕЦАТА-С ЛЮБОВ

Димитър Никленов

е един от най-добрите съвременни български приказници. Не изричам думите си премиерно, а защото познавам творчеството му още от първата му книга ”Трите врабчета”. Удивлявала ме е и продължава да ме удивлява способността му да провокира детския интерес със занимателни и динамично развиващи се сюжети. С приказната атмосфера, при която се развива действието. С плътните, осезаемо въздействащи образи. Особено са привлекателни приказките  на автора с фантастична тематика. В тях въображението му се развихря и малкия читател се докосва до непознати светове и територии, до причудливия живот в тях и още по-причудливите порядки на населяващите ги извънземни същества.

Димитър Никленов е и автор на десетки  куклени пиеси поставени с голям успех в цялата страна. Организирал е и редактирал детски вестници и списания, фестивали, конкурси за детско  творчество.
Новата му приказка” Люлка под дъгата” е потвърждение на  думите ми за стойностните му  качества като разказвач. В приказно-вълшебния й  характер по естествен начин се втъкава идейно-тематичния замисъл и детето приема онова, което авторът иска да му внуши без усилие.
Добре е, че Димитър Никленов не натоварва словото си с излишни самоцелни изрази, които затрудняват възприемането и отблъскват малкия читател.Той разказва с обикновени думи, но им вдъхва живот чрез неподправената си емоционалност и  топлота, чрез обичта си към малките читатели.Нещо повече-той познава душевността им, предпочитанията им, своеобразния начин, по който възприемат света около тях.

Уверена съм, че днешните информирани, с широки познания деца ще приемат “Люлка под дъгата” с интерес и радост. И тя ще ги направи малко по-добри и ще им покаже пътя, по който трябва  да вървят за да отличават красивото от грозното, доброто от злото. Пожелавам успех на тази хубава книга  и на нейния талантлив автор.

Академик:   Благовеста  Касабова

Книги на издателство Палмира

Думите отлитат, написаното…

Нещо написано от и за Стефан Саранеделчев

Любов с вкус на лимон

Автор: Димитър Никленов

Зодия Стрелец

Стихове

Автор: Каролина Петрова

Приказка за Светофара

Книжка играчка

Автор: Димитър Никленов

Сънливката

Димитър Никленов

Приказка- задачка

Това се  случи в града с най-дългите улици.
Една сутрин, когато  часовникът показваше ?  Ели със сините очички, малко чипо носленце и дълги кестеняви къдрици, се събуди за училище. Тя със ставането от леглото сънена  измърмори под носа си.
- Омръзна ми да бъда добра! От днес няма да мия зъбките! – изкрещя тя и докато часовникът показваше ? тя беше разхвърлила дрешките и играчките из цялата детска стая.И точно когато на пук на всички искаше да избере телефон 112, за да излъже, че е болна, къщата  се разлюля и  сякаш оживя.Същото стана и със съседните къщи.В това  време минувачите, които минаваха по край  къщата на Ели започнаха да се спират  и да я гледат как странно се  клатушка ту на една  страна-ту  на другата.Покривът беше придобил форма на старо дървено  легло.Керемидите се бяха  превърнали в захаросани кифлички.Хората  стояха, гледаха и цъкаха смаяно с език.
О, чудеса- но никой не знаеше какво да направи.Накрая уморени  се прибраха по къщите си и потънаха в странни сънища.

ДА ЗНАЕШ НАИСТИНА Е ПРЕКРАСНО

Димитър Никленов

ДА ЗНАЕШ НАИСТИНА Е ПРЕКРАСНО

куклена пиеса

за

деца

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

МАРИЕТКА – Шестгодишно момиче

ПАРЦАЛИВКА – Играчка на Мариетка, пристига от света на приказките

МЕЧО – Играчка на Мариетка, пристигнал от голямата планина

РОБОТЧО - Роботизиран индивид, долетял от чужда планета

КОЧКО – Герой от компютърна игра

ПЪРВА КАРТИНА

Представлението започва с тъмна сцена.Няма никакви признаци на живот. От далечината долавяме странна музика. Сцената постепенно просветлява, виждаме как декора се изгражда с всевъзможни атрибути. Не може да се каже, че цари хаос, по-скоро сценографията е смесица от предмети, взети от различното време на човешкото съществуване. Разбираме, че действието става в нереално време. Мариетка, облечена в скъпа рокля, дреме върху легло от слама.Тя се разсънва, озърта се плахо.

Песен на Мариетка
Аз съм мъничко момиче,
всички вкъщи ме обичат.
Със звездичките говоря
от прозорчето на хола

Припев:
Всеки ме обсипва с купища играчки,
но не трябва ли да ходя с бързи крачки
на училище, защото зная -
вече съм достатъчно голяма.

Сутрин баба храни ме с мекици,
мама ми разресва златните къдрици.
Щом се скарам с кака татко пък отсича:
„Остави на мира малката кралица!”

Припев:
Всеки ме обсипва с купища играчки,
но не трябва ли да ходя с бързи крачки
на училище, защото зная-
вече съм достатъчно голяма.

(Отново заспива)

РАЗКАЗВАЧ: Имало преди време един много, много голям град. А когато пристигнел отнякъде човек, той веднага разбирал, че градът си е най-обикновен, защото като всеки друг град, тук също имало малки и големи къщи, високи и не дотам високи жилищни блокове. Обаче, само хората му изглеждали чудновати.

На една от главните улици, в къщата покрита цялата с бръшлян, живеело малко момиченце, което непрестанно бивало отрупвано с всевъзможни подаръци и играчки, ала те мигновено й омръзвали и момиченцето си пожелавало нови и нови. Черни и бели, червени и сини, обикновени и не обикновени.
Една сутрин, то разтъркало сънено очички и въобще не станала от леглото.Даже отказала да отиде на училище. Обклякли я с най-новата и най-скъпата рокля, но тя пак отказала. Завила се под юрганчето и….

ОСТАНИ ВКЪЩИ, ЗА ДА ПОЛУДЕЕШ

Димитър Никленов

Димитър Никленов стана на 60 години
Той е автор на десетки книги за деца, сценарии за телевизионни филми, излъчени по БНТ, радиопиеси и драматизирани приказки за БНР и Радио Стара Загора. Негови пиеси са поставяни в куклените театри на много градове.
В брой 1 на списание “Кула” за 2008 година бе публикуван моноспектакълът му за възрастни “Здравей, дъще!”.
Димитър Никленов живее в град Казанлък.

ОСТАНИ  ВКЪЩИ, ЗА ДА ПОЛУДЕЕШ
Пиеса за възрастни

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

СТРАТИЯ                                   -   военен пенсионер
КАМЕНКА                                 -   съпруга на Стратия
ПЕПИНА                                    -    ученичка, дъщеря на Стефания
СТЕФАНИЯ                              -    адвокатка
ФАНИ                                         -    съседка на Тараторкови
ШИКЕРОВА                              -    съседка на Тараторкови
АЧО АЧЕВ                                 -    син на Шикерова

П ъ р в о  д е й с т в и е

Картина първа

В апартамента на Страти Тараторков. В дъното – прозорец и три  врати – за стаята на Каменка, за тоалетната и за кухнята. Встрани от тях е входната врата.
В хола има  диван, голямо кресло, телевизор, маса с вестници, цветя и телефон.
На стената – портрет на Стратия. Той е във военна униформа, с ордени и медали.
Тараторков  е около педесетте, не много висок, леко пълен, с малки мустачки, хитри кафяви очи и късо подстриган.
Сутрин е. Звучи радио.