Сънливката

Димитър Никленов

Приказка- задачка

Това се  случи в града с най-дългите улици.
Една сутрин, когато  часовникът показваше ?  Ели със сините очички, малко чипо носленце и дълги кестеняви къдрици, се събуди за училище. Тя със ставането от леглото сънена  измърмори под носа си.
- Омръзна ми да бъда добра! От днес няма да мия зъбките! – изкрещя тя и докато часовникът показваше ? тя беше разхвърлила дрешките и играчките из цялата детска стая.И точно когато на пук на всички искаше да избере телефон 112, за да излъже, че е болна, къщата  се разлюля и  сякаш оживя.Същото стана и със съседните къщи.В това  време минувачите, които минаваха по край  къщата на Ели започнаха да се спират  и да я гледат как странно се  клатушка ту на една  страна-ту  на другата.Покривът беше придобил форма на старо дървено  легло.Керемидите се бяха  превърнали в захаросани кифлички.Хората  стояха, гледаха и цъкаха смаяно с език.
О, чудеса- но никой не знаеше какво да направи.Накрая уморени  се прибраха по къщите си и потънаха в странни сънища.
На следващият ден, когато Ели добави към шестте си години, една седмица и седем дни, или  ? дни, тя се събуди още по-сърдита от предишния  ден.Негодуваше, че я събуждат и й нарушават сънената игра в дървеното легло на покрива с две надути, пухени и мързеливи облачета.Но след като татко й  напомни, че закъснява за банката, където имаше важна работа, а тя за училище, момиченцето още повече се намръщи. Тя бавно, бавно се облече и едва едва започна да завързва връзките на новите обувки.На дясната обувка връзката  беше жълта с дължина осем сантиметра, а на лявата червена и с два сантиметра по-къса.Двете връзки наставени  заедно бяха дълги….сантиметра, но на нея й изглеждаха цял километър.На помощ й се притече баба й.Възрастната жена  завърза връзките, среса косата й, даже й сложи раниничката на гърба и заедно с татко излязоха на улицата.В този момент, неочаквано за  всички,  хората се спираха и започнаха да  гледат към покрива на къщата на Ели.Този път керемидите приличаха на препечени филийки хляб.А върху  тях, на двете дървени легла, се бяха настанили облачетата от нейния  сън.Те видяха Ели и я поканиха да се качи при тях.
-Защо да не отида!И без това не  искам  да ходя на училище!- каза тя, отскубната се от ръката на татко и някаква тайнствена сила я отведе право при облачетата. В това  време , таткото на Ели и останалите хора от улицата, които втренчено гледаха постъпката на момиченцето,  сякаш  нещо ги  закова на улицата и неможеха да мръднат.Даже започнаха да се прозяват.Заприиждаха и  други  хора.И те се запрозяваха.Първо се спряха баба и дядо, дойдоха и две деца също закъснели за училище, само че едното беше с мама, другото с татко, присъединиха се и трима  тийнейджъри. Направо  станаха ?  души.След малко към тях се приближиха две жълти таксита, един  оранжев автобус и собствените автомобили на съседчетата  Натали, Рози и Мартин, общо ? превозни  средства.А  Ели  като мързелива  сиамска котка,  се гушна в пухените завивки на двете облачета и се унеси в сладка дрямка.Дори заспа.Но сънят й не продължи дълго.Скоро стомахчето й застърга като  разстроена цигулка.На сън й се появиха вкусните  кифлички , които баба приготвяше за закуска през уикенда.От глад отвори очи и се опита да стане.Но облачетата здраво я притискаха до себе си.Те изобщо не искаха да я пуснат.Така им се мързелуваше,че не можеха да си вдигнат пухените ръчички.
- Гладна съм и искам да си вървя.Повече не ми се мързелува!- помоли ги Ели.
- Ха-ха-ха!Я не ни разсънвай, я не ни разсънвай, защото да мързелуваме-най-ни харесва!Освен това ти от понеделник до петък  в съня си викаш все мързела!Сега заедно с нас ще продължиш да мързелуваш!-заканиха й се двете облачета и отново я завиха  с пухените си завивки.
-Но аз съм гладна…И повече не мога да остана тук!- каза Ели и успя да се надигне от леглото.Тя погледна  отвисоко надолу към улицата.Там цареше пълно безредие.Целият квартал се беше вкаменил.
- Ако татко продължи да се прозява и да стои  на едно място, няма да успее да отиде на работа.И няма да  можем да  си купим нова  кола! -  и докато  Ели разсъждаваше, над тях прелетя малка лястовичка.Тя летеше в кръг  и чуруликаше:
-Който мързелува-гладен остава!Който много спи-без приятели остава!
- Пуснете ме-е-е!Моите приятели  са в училището!
-Няма да те пуснем!Ще  продължиш да мързелуваш с нас!- казаха  двете облачета и още по-силно я притиснаха към себе си.Зарадвани от победата те  скоро  отново  заспаха..Само Ели не  можеше да затвори очи.
-Трябва да се отскубна от тях!Но как?…Сетих се!Татко когато ме  събужда сутрин, ме  гъделичка по крачето!И аз веднага подскачам!Ще го направя на  двете облачета.-каза тя и премина  към действие.Двете облачета  подскочиха  като ужилени от пчела.Закикотиха се.И щом се разделиха едно от друго, олекнаха и без да разберат как, отлетяха  високо в небето.Ели побърза да се промуши  през таванското прозорче и забърза към улицата.Когато  стигна там, всички хора  и превозни средства  се бяха размърдали.А татко й я търсеше.
-Ето ме!- представи се с реверанс тя.-Да вървим, че закъснявам за училище!- и  хвана ръката  му.
Старата им кола беше повредена и се  качиха на автобуса, който  чакаше  пътниците  на автобусна  спирка.Седнаха на  предната седалка.Отпътуваха заедно с двете жени срещу тях.Зад гърба на седалката имаше момче и  момиче, а встрани от тях-две деца с една баба и един дядо, общо ? човека.Когато стигнаха улицата  на която се намираше училището на Ели, тя забеляза лястовичката, която й махна с крилца за поздрав и безгрижно заигра високо в небесата.А момиченцето искаше час по-скоро да  види  приятелчетата от своя клас, които  бяха седем момчета и  десет момичета-общо ? деца.
Непременно щеше да им разкаже какво  се  беше случило с нея, с тяхната къща и с хората от  квартала в който  живееше.Те пък дълго щяха да си мислят дали  правилно са отгатнали  задачките от странната историйка, разиграла  се от мързелуването на Ели.