Димитър Никленов
Димитър Никленов стана на 60 години
Той е автор на десетки книги за деца, сценарии за телевизионни филми, излъчени по БНТ, радиопиеси и драматизирани приказки за БНР и Радио Стара Загора. Негови пиеси са поставяни в куклените театри на много градове.
В брой 1 на списание “Кула” за 2008 година бе публикуван моноспектакълът му за възрастни “Здравей, дъще!”.
Димитър Никленов живее в град Казанлък.
ОСТАНИ ВКЪЩИ, ЗА ДА ПОЛУДЕЕШ
Пиеса за възрастни
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
СТРАТИЯ - военен пенсионер
КАМЕНКА - съпруга на Стратия
ПЕПИНА - ученичка, дъщеря на Стефания
СТЕФАНИЯ - адвокатка
ФАНИ - съседка на Тараторкови
ШИКЕРОВА - съседка на Тараторкови
АЧО АЧЕВ - син на Шикерова
П ъ р в о д е й с т в и е
Картина първа
В апартамента на Страти Тараторков. В дъното – прозорец и три врати – за стаята на Каменка, за тоалетната и за кухнята. Встрани от тях е входната врата.
В хола има диван, голямо кресло, телевизор, маса с вестници, цветя и телефон.
На стената – портрет на Стратия. Той е във военна униформа, с ордени и медали.
Тараторков е около педесетте, не много висок, леко пълен, с малки мустачки, хитри кафяви очи и късо подстриган.
Сутрин е. Звучи радио.
ГЛАСЪТ НА ВОДЕЩИЯТ: Уважаеми слушатели, след дълги клатушкания наляво и надясно, депутатите от сегашното Народно събрание, най-после отпуснаха уморените си тела и в дрямка приеха Закона за пенсионерите. За ваша радост, пенсиите скачат с О цяло и 5 процента.
Следва прогнозата за времето. Днес ще бъде топло. Но, в следобедните часове, се очакват магнитни бури. Онези от вас, с високо кръвно налягане, да си останат по домовете. В случай, че с вас стане авария, държавата не носи никаква отговорност.
Уважаеми слушатели, часът е 8 и 30. Това бяха новините на местното радио “Събуди ме – с гъдел”..
СТРАТИЯ ( Влиза по халат, доволен, оглежда вещите в хола, поема си дълбоко въздух, прозява се, любува се на своя потрет, отпуска се на креслото): Най-после в гвардията на пенсионерите. Без това, други не останаха. (Усмихва се) Около мене цари спокойствие, блаженство-о, изпълнено с препоръчителни мерки за сигурност. Зад гърба ми – трийсет години труд, изпълнен с достойнство. Сега, вече съм си вкъщи. Свободен, необезпокояван от стария будилник… Мога да правя каквото поискам!
(Влиза в тоалетната, пуска казанчето, излиза, протяга се, поглежда портрета си, сяда на креслото, взема вестника):
Мога да чета. (Изтяга се ): Каменка! Моята скъпа и вярна съпруга, седемнайсет години ме следваше в живота, ах, ах, какви само вкусотийки и други блаженства ми правеше. И сега, всеки момент ще се измъкне от леглото и ще ми предложи чашка топло, ароматно кафе. (Заканително клати глава): Мина онова време, когато го пиех прав в антрето, докато ми връзваше връзките на обувките.
(Протяга се)
Моята, скъпа Каменка!( Поглежда часовника): Защо ли я няма? Ох,ох, ох … Не бива да я безпокоя. И без това по цял ден ще се чуди как да ми угоди. Та нали вече съм пенсионер-р-р-р.
(Усмихва се)
Ще поискам да ми приготви пилешка яхнийка, по рецепта на прабаба й. Лека й пръст. Отиде си от този свят на 99 години. Дано целият им род не се окажат с нейните генетични заложби. (Чете):Брей, пак скачат цените! Да скачат. Нали сме истински европейци. Няма да ни галят с перце, я!
КАМЕНКА (Влиза по нощница, сънена , и неочаквано за Стратия, сърдита ): О-хо-о! Ти, вече си ме изпреварил?!
СТРАТИЯ: Навик скъпа, навик!
КАМЕНКА (Влиза в тоалетната, отвътре): Слушай, Стратийчо-о! От днес ти си в пенсия.
СТРАТИЯ : Да, в пенсия!
КАМЕНКА: Затова- да сме наясно.
СТРАТИЯ ( Поглежда през прозореца): Ясно е.
КАМЕНКА ( Пуска водата, излиза): За друго ясно искам да ти кажа, Стратийчо. Никак не ми се иска по цял ден да се блъскаме из апартамента като стари мотриси. Нека още сега уточним правилата за движение.
СТРАТИЯ: Но скъпа, моя Каменке? До вчера беше тъй добра с мене. Сега ме изненадваш с не така добронамерените ти думи? Не мога да позная моята Каменка?! Май не се радваш, че съм вкъщи?
КАМЕНКА: Стратийчо! Вчера е било вчера. Днес е днес. Нима не осъзнаваш, че всеки ден, около нас, всичко се променя. Променяме се и ние, хората. Ставаме по-пресметливи, по – заядливи, да не говоря за комшийските взаимноотношения.
СТРАТИЯ: Но защо? Пенсийката ми я бива. Откога мечтаех за този невероятен, изключително важен за мене момент, да съм пенсионер, да съм си вкъщи и да не мисля за нищо, освен за тебе.
КАМЕНКА: Мечти, Стратийчо. Как да съм щастлива, когато не си с военна униформа. Изведнъж стана като всички останали съкварталци. Нима не се виждаш?! Прозаичен си. Не си моят Стратийчо, а един най-обикновен пенсионер.
СТРАТИЯ (Изненадан): Моля? Това наистина ли представлява съществена причина за семейна свада ?
КАМЕНКА: Има и още!
СТРАТИЯ ( Става, приближа се до жена си): Какво?
КАМЕНКА: Спим в отделни стаи.
СТРАТИЯ: Ти го пожела.
КАМЕНКА: Хъркаш.
СТРАТИЯ ( Държи се галантно с нея, ухажва я): Ще се принеса при тебе.
КАМЕНКА: Свикнах да спя сама. Не искам да придобивам старите си навици. На тази възраст?!
СТРАТИЯ (усмихва се , глади мустачето ): Изглеждаш привлекателна!
КАМЕНКА: Е, така е .
СТРАТИЯ: Каменке-е-е!
КАМЕНКА: Страдам и затова, че няма да те изпращам на работа. Какъв ритуал беше? Ти тръгваш и не знаеш дали ще се върнеш. Аз оставах сам- самичка вкъщи, домакинствах, разхождах се, клюкарствах. После, ти се връщаше от работа, тръшваше ми военната заплата и така…цели седемнайсет години. Какви времена?!…А сега?
СТРАТИЯ: Но трийсет и пет години работа-стига. ((скача като по команда): Стига съм се раздавал частица по частица на тази държава. Искам вече тя да ми дава.
КАМЕНКА: Да, ама съседките няма да ми завиждат, че си с военна униформа.
СТРАТИЯ ( Нервен): Значи си живяла с твоя Стратийчо заради военната му униформа?
КАМЕНКА: Моля те! Не задавай повече въпроси, за да не изпаднем в подробности. Понякога истината боли.Страшно много боли.
СТРАТИЯ ( Учуден): Не мога да позная моята Каменка!Тя ли е-моята предана и вярна половинка?!
КАМЕНКА: От днес се променям.
СТРАТИЯ: Разбирам, в женската ти част. Да ти призная, не ти личи тъй осезателно, както на Фани. Съвсем е откачила горката!
КАМЕНКА ( ревниво, тропа с крак):О, заглеждал си Фани, вдовицата.
СТРАТИЯ: Какво говориш?Аз, и поглед встрани. Никога, докато ти си жива.
КАМЕНКА: Знаеш ли какво, мъжо? Служих ти седемнайсет години! Лъжа ли е?
СТРАТИЯ: Аз служих на армията. И винаги съм бил нащрек.
КАМЕНКА: Беше! Сега си като онези, пред блока. Пенсионери, не вземат да посадят някоя млада фиданка, ами те? Безделници. Държавата не им плаща, за да се пулят в чуждите жени. Слушай драги, от днес, ти ще пазаруваш.
СТРАТИЯ (Очевидно разтревожен, застава мирно,заема позиция, сякаш ще напада ): Аз, полковника от запаса, да марширувам до кварталния магазин!? Не ме унижавай, Каменке!…
КАМЕНКА: Уверявам те, че без униформа, никой няма да те познае.
СТРАТИЯ: Едва ли?!Стотици погледи от квартала дебнат като служители на ЦРУ.
КАМЕНКА: Днес излизам с Керето. Нейният също е пенсионер, от две години. Решихме духом и тялом да се отдадем на благотворителността, както правят дамите от горните етажи на властта. И ти можеше да станеш политик, ама не ти стискаше. Бедничките дечица. Два пъти в седмицата ядат боб, два пъти леща, един път домати с ориз. Следват намазани филии с диетичен маргарин. Така до безкрайност.Ама че кучешка мизерия!
СТРАТИЯ: Като си нямаме свои, ще се грижиш за чуждите.
КАМЕНКА:Не ме настъпвай по болното място!(Сърдита, обръща се на другата страна): Знаеш причината!
СТРАТИЯ: Кой не е правил грешки на младини?
КАМЕНКА: Твоите имаха трайни и фатални последствия.
СТРАТИЯ (отива до нея, но тя се дръпва назад и излиза): Не е късно да си имаме свои?!
КАМЕНКА:Ти, какво…подиграваш ли ми се или нещо си мръднал от егенето!? Много добре ти е известно, че е невъзможно.
СТРАТИЙЧО (Озърта се): Колко му е да направиш едно дете!?
КАМЕНКА: Не изпадай в сънен транс!( излиза)
СТРАТИАЙЧО: Не сънувам…В апартамента съм си…На стената е моят портрет. Ако съм объркал жена си, тя щеше да ми каже.
КАМЕНКА ( Влиза, елегантно облечена, имитира манекенка на ревю): Днес с Керето…
СТРАТИЯ : Стига с това Кере!
КАМЕНКА: Ще посетим двама известни бизнесмени. Тя толкова е напълняла, че има нужда от разходки и чист въздух.
СТРАТИЯ (Оглежда я от всички страни ):Ама това, ти ли си ?
КАМЕНКА: Изглежда, че съм аз. (Поглежда се на огледалото)
СТРАТИЯ:Никога не съм те виждал така гиздисана.
КАМЕНКА:Сега видя ли ме?
СТРАТИЯ: Видях те-е-е.
КАМЕНКА ( Вади от чантата списък с имена):Това са бизнесмените, които трябва да посетим. Господин Делижабов, господин Андров, младока със спортната осанка Технополов и…
СТРАТИЯ (Нежен):Направи ми поне кафе. Както някога.
КАМЕНКА (Продължава да е сърдита): Можеш сам!
СТРАТИЯ: Преди ти ми го правеше.
КАМЕНКА: Сега си пенсионер.
СТРАТИЯ: Беше сладко. И вестник не ми се чете.
КАМЕНКА: Взел си стария. Нов не съм ти купила. Време е да свикваш с новото ти амплоа. И без това сме европейци. Променя ме се драги, променя ме се. (Опипва тялото си):
СТРАТИЯ (ревнува я): Значи, да свиквам с това, че жена ми хойка и не иска да се люби с мене?!
КАМЕНКА:Преди ме възбуждаха пагоните.
СТРАТИЯ: Да ги сложа ли?
КАМЕНКА: Излизам…
СТРАТИЯ:Тогава, когато се върнеш.
КАМЕНКА:Ще бъда съсипана от трагедията на изоставените деца..
СТРАТИЯ: А утре?
КАМЕНКА: Аз не съм автомобил,Стратийчо, а жена. Нуждая се от ласки, от любовно привличане.От флуиди, които да се стрелкат към тялото ми като огнени стрели…А сега, около мене витае само сивота. /Телефонът звъни): Това е Керето.(Говори/ : Ало…Готова съм, да, да, ще се впуснем във водовъртежа на живота.(Затваря слушалката, обръща се към Стратия, насълзена ): Чао! Ако огладнееш, знаеш къде е кварталният магазин.
СТРАТИЯ: Избий си го от главата. Аз, който съм командвал цяла рота! Никога…
КАМЕНКА (Прекъсва го рязко): Било е. Настъпва новото време…(излиза)
СТРАТИЯ (Сяда в креслото.Тежко въздиша. ): Господи, смили се над мене!( На входната врата се звъни..Чуди се дали да отвори): Май ме чу!? ( Отваря)
СТЕФАНИЯ ( Нахълтва без покана ): Добро утро!( оглежда всички вещи): О-хо, у вас е уютно. Как само си се подредил?! Не ми посочи къде да седна?
СТРАТИЯ (Стреснат от внезапната поява на Стефания): Ами?! Където поискаш. (Взира се в нея ): Не мога да повярвам, че това си Ти?(Изплашен) Хайде, сядай (оглежда я).
СТЕФАНИЯ ( оглежда хола): Ех, Стратия! Като ме видя и оглупя. Изплаши се до смърт. Не се страхувай, не нападам. Искам само от тебе една малка услуга.
СТРАТИЯ: Променила си се.
СТЕФАНИЯ: Минаха доста години. Бях млада и глупава. Сега с годините помъдрях. Тогава исках да бъда свободна, а не знаех как да постигна целта си. Животът ме научи да воювам и да защитавам сама свободата си.
( оглежда го, удря го приятелски по рамото): Е, пък, отпусни се. Ти също си се променил.
СТРАТИЯ: Не проумявам как след толкова години, ти дойде?! За каква услуга намекна?С парите съм зле.
СТЕФАНИЯ: Детето.
СТРАТИЯ: От кого е?
СТЕФАНИЯ: Не се прави, че ревнуваш. Мина онова време, когато ти вярвах. Промених се. Но без излишни въпроси. (Подава ръка за поздрав): Ако си ме забравил, да се запознаем Стефания Каратеплиева. Професионалистка по бракоразводните дела.
СТРАТИЯ: Адвокатка…По бракоразводни дела?! Кога успя да се изучиш?
СТЕФАНИЯ: С пари всичко се купува.
СТРАТИЯ: И как ме откри?
СТЕФАНИЯ ( приближава се до него): Професионална тайна.
( отново го оглежда):Ти трепериш. Запознах се с твоята жена.
СТРАТИЯ (дръпва се назад): С жена ми? Само това не!
СТЕФАНИЯ: Умея да пазя тайни. Външно никак не е привликателна….
СТРАТИЯ (Ужасен): Как разбра, че живея тук?
СТЕФАНИЯ: Аз съм твоя съседка почти от цяла седмица. Ще остана, докато си уредя жилището в богатия квартал…
СТРАТИЯ: И?
СТЕФАНИЯ: Живея
сама, с дъщеричката си. Тя е толкова крехка и нерешителна. Трябваше да отиде на училище, но има ангина.Аз имам ангажименти. Да ти призная- никак не ти отива да си пенсионер. Все още си сексапилен, и оше как…
СТРАТИЯ ( Изненадан): За какво намекваш?
СТЕФАНИЯ:Вземаш добра пенсия. А, и жилището ти е апетитно…
СТРАТИЯ: Без задни мисли! Казвай по-нататък!
СТЕФАНИЯ: Дъщеря ми, някой трябва да я пази.
СТРАТИЯ: Да я пази!? От кого?
СТЕФАНИЯ: Тараторков, днес е опасно да живееш дори в собствената си къща.
СТРАТИЯ: Заключете вратата.
СТЕФНИЯ:Ами ако този, който иска да влезе, има ключ.
СТРАТИЯ: И защо аз? Не те разбирам! Напълно ме побърка!
СТЕФАНИЯ: Ще ме разбереш, като му дойде времето. И не ми отказвай, когато трябва да решавам съдбата на моите клиентки..
СТРАТИЯ: Слушай, госпожо адвокат! Аз не съм бавачка.
СТЕФАНИЯ: Моля те с приведена глава! Не ми отказвай! Подозирам, че скоро мога да ти потрябвам.
СТРАТИЯ: Тези жени, тези жени, как само се променят?
СТЕФАНИЯ: Според времето и заобикалящата среда. Само за няколко часа. Пенсионер си. (Приближава се до него, улавя му ръката, ласкае го): Все още ставаш за любов.
СТРАТИЯ ( става му приятно, опипва си мустака, хвърля бегъл поглед на цялото й тяло ): Хайде, без комплименти! Късметлийка си, че я няма жена ми. Доведи детето.
СТЕФАНИЯ: Знаех си, че в тебе все още бълбукат благородни чувства.
СТРАТИЯ: Но, при едно условие! Ще си играе в стаята на жена ми.
СТЕФАНИЯ: Усещам, че се задава промяната.(излиза)
СТРАТИЯ ( След нея): Станах и бавачка. Бил съм пенсионер… Какво от това? Няма ли други пенсионери в този квартал? Май няма! Щом всички се нахвърлят върху мене. Жени-и-и, лисици! Могат да ти вземат душицата с памук, напоен с амоняк. Хей, аз все още съм мъж! (Опипва тялото си ): Да, чувствам го. Мъж … Имам си всичко. Но и Каратеплиева си я бива. Ех, младост, младост! Къде сбърках?!
СТЕФАНИЯ ( Влиза заедно с Пепина): Това е тя.
СТРАТИЯ( Изненадан): Дъщеря ви? Болното дете ?! (Ококорва очи): Тя е колкото теб, Стефанийо. Не може ли сама да се пази от онзи, който има ключ?
ПЕПИНА (Усмихва се): Мамичко! Този чичко наистина е готин.( дъвче дъвка и го оглежда): Става за онова, за което си говорехме.
СТРАТИЯ: Изплюй дъвката, когато разговаряш с полковник.
ПЕПИНА: Вече я глътнах, господин запасняк!
СТРАТИЯ: Защо не се пазиш, ами се разболя? Виждам, че си достатъчно голяма…
ПЕПИНА: Пазя се. Най-вече от чичковците. Но вчера, когато бях на училище, си купих сладолед на пръчка. Звъннах на дъртата, извинявай мамо , попитах я как да го ям. Аз за всичко се допитвам до нея. Нали?! Тя ми каза-постепенно да го облизвам. Близах, близах. И ме заболя гърлото.
СТРАТИЯ: Стефанийо! Твоята дъщеря е цяла мома за женене. Няма ли левент, който да я пази.
СТЕФАНИЯ: Не говори така, Стратийчо.Тя все още е дете, в десети клас. Никога не е поглеждала момче. Нищо, че в ученическата си чанта носи презервативи, но то е заради рекламните кампании по телевизията. Добре е оформена, нали? Като истинска манекенка от престижно италианско списание! Прилича на мене.
СТРАТИЯ (Объркан): Нека остане.Но в стаята на жена ми.
СТЕФАНИЯ:Тя скоро няма да се върне.
СТРАТИЯ: Откъде знаеш?!
СТЕФАНИЯ: Казах ти. На излизане от тук се засякохме случайно. Набързо, по женски, си споделихме за туй, за онуй. Предчувствувам завихрянето на семейна свада.
СТРАТИЯ: Пепел ти на устата! Вие, адвокатките, все много знаете.
ПЕПИНА: Да се съблека и да си легна, нали, мамо?
СТЕФАНИЯ: Да, миличка. И никакво ставане!
ПЕПИНА: Добре! Не ме напътствай. Забравих си нощничката.
СТЕФАНИЯ: Тъкмо няма да се изпотиш!
ПЕПИНА: Добре. А сега, изчезвай. Аз лягам, завивам се и никакво ставане. (оглежда хола): Ще трябва да разместим мебелите. Обичам естравагантността.
СТЕФАНИЯ: След време всичко ще подновим.( към Тараторков): Виждаш ли колко е послушно моето малко мишленце?!
ПЕПИНА: Бях котенце, сега съм мишленце. Престани с твоите превземки!
СТРАТИЯ: Глезите ги вие, майките.
СТЕФАНИЯ:Това не е глезене, скъпи.
СТРАТИЯ: Не съм ти скъпи.
СТЕФАНИЯ:Децата трябва да следват пътя на родителите си. (Става сериозна и се обръща към Стратия): Чуй ме, ако имаш нужда от услугите ми, аз съм насреща.
СТРАТИЯ: Опазил ме Господ!
СТЕФАНИЯ: Всеки така казва. Но щом му се наложи, плаща двойни хонорари, за да се отърве…от половинката си. (На вратата): До скоро! (Излиза)
СТРАТИЯ (Към Пепина): Е, сега, марш в леглото!
ПЕПИНА: Ама ти, наистина си готин. Не си като онези, дето се навъртат около нашето училище.
СТРАТИЯ: Дръж се прилично!
ПЕПИНА: Просто сондаж.За първи път някой да ми направи забележка. Може ли да легна на дивана?
СТРАТИЯ ( Смутен): Казах, в стаята на жена ми.Ти баща нямаш ли си?
ПЕПИНА:Изчезнал е с друга, когато съм била в корема на мама. Страшно си падал по руси мацки.А моята била с черна коса. После тя се изрусила, но било вече късно. Той си намерил друга, заради къщата й. Ти по какви си падаш?
СТРАТИЯ: Не отговарям на нахална хлапачка като тебе!
ПЕПИНА: Хей, готин ?! Не държа да ми даваш обяснение. Просто искам.( започва да се смее): Чуй само и ще се спукаш от смях. Учителят по физкултура беше от онези, дето малко говорят, но много неща вършат. Всеки го смяташе за луд, защото все нямаше пари и ходеше с дънки от китайския. Но явно за оная работа беше печен. Всички даскалици му се лепеха, като на извънземен.Първо свали класната.В началото тя се опъваше, но после се осъзна, че е стара мома и се съгласи. След седмица му омръзна и чукна директорката, тя пък била разведена и в критическата. Накрая свали мойта приятелка. Виждаж ли?! Всеки си следва съдбата.Аз в предишния си живот съм била мъж, занимавала съм се с гадателство. Искаш ли да погледна линията на любовтта ти?
СТРАТИЯ ( Замисля се): Я ме остави! Аз… как ли ще извървя земния си път?!
ПЕПИНА: С мойта дърта, че как? От две години е взела присърце твойта самота, да ти се скъса сърцето!.
СТРАТИЯ (Втрещен): От две години?! Но защо ?! Откъде накъде самотен?!Кой ви дава право да се бъркате в живота ми?! (Озърта се): Винаги съм нащрек. Имам си жена. Тя ме обича…
ПЕПИНА: Тогава защо иска да се отърве от тебе?!( Към Стратия): О-па-а-а- изтървах се. Поръчаха ми да не казвам.
СТРАТИЯ: За какво намекваш?
ПЕПИНА: Нямаш наследница.Може нещо да ви се случи и държавата да вземе всичко, което притежаваш. Но мама няма да позволи, чужди хора да се докоснат до твоя имот.
СТРАТИЯ: Господи! Само това, не!
ПЕПИНА: Да!
СТРАТИЯ: Не философсвай, ами отивай в другата стая. Съблечи се, когато ме няма. (Разлиства вестника): Аз ще прочета вестника. Понякога и в старите има по нещо.
ПЕПИНА (Тръгва и пак се връща): Зрелите мъже са много готини. Забъркай ми кафе!
СТРАТИЯ (Поглежда Пепина, подскача от креслото.Нервно се разхожда из хола): Слушай, момиче…
ПЕПИНА: Пепина.Така се обръщай към мене.
СТРАТИЯ: Пепино-о-о, кафето е в кухнята.Направи си го сама. Кръгом… Ходом марш…
ПЕПИНА (Неподвижна): Извинявай. Когато съм в чужда къща, нищо не пипам. Не е възпитано.
СТРАТИЯ (Вбесен): Казах, кръгом…
ПЕПИНА: В чужда къща, казах, не се връткам.
СТРАТИЯ: Усещам, че спокойствието ми се изпарява.(На себе си): Остани вкъщи, за да полудееш.
ПЕПИНА:Чай от лайка ще ти се отрази добре. Майка ми, когато е нервна - пие чай от лайка. Щипка цветчета, сто милилитра вода, лъжичка мед.Опитай, ще ти подейства добре.
СТРАТИЯ: Не искам чай, а да се отърва от тебе.
ПЕПИНА: Тогава ми забъркай кафе. (хваща се за гърлото):
Ох, гърлото ми!
СТРАТИЯ: Ще ти направя кафе. Само да ти мине ангината.
ПЕПИНА: Ще полегна на дивана.(Ляга ): Пусни ми едно парче. Предпочитам поп-фолк. Действува ми релаксиращо.(прави гимнастика)
СТРАТИЯ: ( отива до нея): Слушай! Не издържам…Затова си изпиваш кафето и марш в стаята, на жена ми.
ПЕПИНА : Слушкам, татенце…
СТРАТИЯ ( Връща се , поднася й кафе): Вземи!
ПЕПИНА: Мога ли да те наричам татко?Така ще съм наистина твоя наследница.
СТРАТИЯ: Татко…Наследница…?
ПЕПИНА: Да, татко и наследница.
СТРАТИЯ: Никога не са ме наричали татко. ( подава й чаша с кафе): Вземи кафето и изчезни!
ПЕПИНА ( Тръгва към стаята на Тараторкова): За първи път изговарям тази… дума. ( излиза)
СТРАТИЯ ( Разсъждава на глас): И да не искаш, затвориш ли очи – неусетно се връщаш в детството. Защо ли? Как става това? Ето, затварям си очите, и пред мене, някъде в далечината, тича русоляво момче. Ех, как само тича по онези – стръмните кози пътеки? Тича ли, тича. Иска да докосне първите лъчи на слънцето. Селото е чак горе на високото, в планината. А там, баш в гората, е неговото село. Къщите се гушеха една до друга, така се пазят от свирепия зимен вятър. Хората бяха много щастливи, защото слънцето първо тях напичаше. Едва след това лъчите му прескачаха двата върха и едва тогава застигаха къщите на другите две села. Момчето обичаше да се спуска тичешком по калдаръмените улички, бяха само две, едната стигаше чак до края на селото, там където беше единственият магазин. В него се продаваше всичко – от иглата до ментовите бонбони. А когато потта почнеше да се стича по слабото му телце, изпиваше по една лимонада и бързо скачаше в най-дълбокия вир на реката. Там стоеше унесен в играта до тогава, докато баба му се появеше със стрък коприва и с войнствения си характер така го налагаше, че и до днес го помни. (опипва тялото си ) Така, че едва успяваше да се прибере вкъщи, където го чакаше низането на тютюна. Родителите му го учеха на труд….
Баща му смяташе, че единствената мъжка професия е да служиш в българската армия. Послуша го… та кой по онова време си позволяваше бащината дума да подминава…
Стана млад офицер. Около него започнаха да се навъртат разни обожателки. Радваше се на живота…
( Пепина наднича и се заслушва в думите на Стратия)
И унесен в сладостта на живота не усети как времето се търкаляше като колелата на селска каруца, а годините се изнизваха една по една и постепенно любовният трепет се притъпяваше от чувствата за финансово облагодетелстване.
Един ден срещана Стефания. Тя беше по-различна от другите.
Предложи й брак. В началото тя се съгласи, но после изведнъж започна да развива теорията, че все още не е узряла за семеен живот и предпочете свободата. Тръгна си. Повече не я видя. Раздялата с нея преживя тежко. След време се запозна със скъпата си Каменка. От първия ден си изрекоха думи на обич. Но днес тя се оказа друга.
Защо Стефания отново се появи в неговия живот? Защо от нея се изплаши до смърт? Господи, искаше му се да греши…( озърта се): Дано момичето не ме е чуло?!
ПЕПИНА (Наднича от стаята):Дразни ли те моето присъствие?
СТРАТИЯ: Послушваш ли ме?
ПЕПИНА:Ако не ме искаш – ще си вървя!
СТРАТИЯ: Я стига! Знаеш, че не е така…
ПЕПИНА: Ако имаш нужда от мене, само почукай. Веднага ще ти се притека на помощ.
( Скрива се в стаята на Тараторкова)
СТРАТИЯ: Къде сбърках.( Взира се в портрета на стената): Де да можех отново да се върна в казармата. Готов съм да започна от редник. (Замисля се.Звъни се на входната врата)
ПЕПИНА (Наднича ): Познавам частен детектив.
СТРАТИЯ: Не ми трябва никакъв детектив. Искам спокойствие. (Отново се звъни на входната врата): Кой звъни?
ПЕПИНА ( Към Стратия): Навярно все още я обичаш?
СТРАТИЯ (Объркан): Кой?! Защо?!
ПЕПИНА ( Нежно ): Опитвам се да разсъждавам.
СТРАТИЯ (Извън себе си): Марш в стаята! Кръгом…
ПЕПИНА: Слушам господин Полковник! (Пепина влиза в стаята).
СТРАТИЯ: Вече от запаса.(отново се звъни): Ако търсите жена ми, няма я. Всъщност и мене ме няма. (Отваря врата, наднича навън): Няма никой.( На себе си ): Причуло ми се е.Тараторков, съвземи се. Поръчано ти е да се грижиш за детето. (Грохнал коленичи и протяга ръце нагоре, търсейки сякаш помощ от небето)
Втора картина
Малко по-късно. Стратия спи буквално до входната врата. Лицето му е покрито с вестник. Пепина излиза от стаята на жена му. Тя се оглежда, сякаш се страхува от нещо. След това внимателно се приближава до Стратия, надига вестника от лицето му, уверява се, че наистина спи, вади цигара, пали я, изпуска огромен облак цигарен дим, загася фаса в саксия с цвете.
ПЕПИНА / объркана /: Какво да правя? Трябва да измъкна този нещастник от това тъпо състояние. Ще звънна на Ачо. Ами ако объркам на мама играта?! Тогава всичко отива по дяволите. Но какво става с мене?! Никога не съм се раздвоявала така. Нали исках да го накажа. Толкова години не ме е потърсил, не се е сетил за мене, че някъде съществува неговото момиченце. Ами къщата? Ами майка? И тя е една! Винаги стига до крайности.
( На вратата се звъни, шмугва се в стаята на Тараторкова)
СТРАТИЯ (Подскача изплашен): Пак ли някой иска да ме подлуди…
КАМЕНКА (Отвън): Отвори! Аз съм. По-бързо! Искам да вляза по нужда…
СТРАТИЯ (Страхливо се озърта): Скъпа! Ти ли си ? Най-после! (Отваря): Каменке? Ти си дойде! (върви след нея): Не ми се сърдиш, нали скъпа?! Искам старините си да прекараме само двамата. Страх ме е от самотата…
КАМЕНКА (Влиза, отива до тоалетната, пуска казанчето и излиза): На твое място не бих задавала въпроси. (Подушва, цигарения дим): Хм, значи си пропушил? От мъка или ревност?
СТРАТИЯ: И от двете…(осъзнава това, което казва): Не, не съм пушил. Не съм се докоснал до цигара!
КАМЕНКА (Не му вярва. Сяда на дивана): Уморена съм до припадък.
СТРАТИЯ: ( иронизира я ): И от какво си уморена?!
КАМЕНКА: От бизнесмените, Стратийчо. Това са истинските мъже на тази държава. Стоят си в огромните кабинети, вентилаторите блъскат срещу тях свежа струйка въздух, касите им се пукат по шевовете, пълни с пари. Горката Кера, принуждаваше се на всички да се обяснява в любов. За сметка на това отскубваше от всеки по стотачка. Ако не беше се оженила за онзи ревнивец, от нея щеше да излезе добра актриса. Тя цял живот му слугува и накрая си изяжда сам пенсията.
СТРАТИЯ: Не те разбирам, жено! На тази възраст да изпадаш в такова леко поведение? Да не си си изгубила ума нещо, а…от критическата?!
КАМЕНКА ( Става, оглежда подозрително): Не е толкова просто, Стратийчо. Трябваше да бъдем актриси. Да се въплъщаваме в роли на съблазнителни жени, готови да се саможертват за бедните дечица. На тебе ти е лесно.Стоиш си с вестника в ръка и блуждаеш из празното въздушно пространство. (Подушва цигарения дим): Пушил си…
СТРАТИЯ: ( сърдит): Ако трябва да съм точен, жено! Не блуждая, а такива като тебе се чудят как да ме компрометират. Така, би ли ми обяснила защо днес започна да се държиш по един странен начин с мене?Всичко е толкова мистериозно.
КАМЕНКА (Отново сяда в креслото.Слага крак върху крак): Това е самата реалност. (Вади цигара)
СТРАТИЯ: Ти пушиш, жено?! Поредната за днес приятна изненада!
КАМЕНКА: Пропуших. Какво толкова? И ти си пушил.
СТРАТИЯ: От седемнайсет години не съм слагал цигара в устата. Ти също няма да пушиш!
КАМЕНКА: По дяволите.Не ми диктувай как да живея!
СТРАТИЯ: Значи така, най -после свали маската от лицето си. След толкова години брачен живот си показа зъбките?Живял съм с една непозната двуличница!
КАМЕНКА (Тръгва към Стратия. Сочи с пръст): Пенсионер ли си?
СТРАТИЯ: Пенсионер съм. Но млад. Жизнен. Все още мога…
КАМЕНКА: Свободомислещ човек ли си?
СТРАТИЯ: Да.
КАМЕНКА: Разсъждаваш ли според твоите интереси?
СТРАТИЯ: Да.Не.Да.Не.
КАМЕНКА: Ти си луд, мъжо!
СТРАТИЯ: (Съгласява се): Аха-а-а.( С иронична усмивка):Изкара ме и луд. Да беше купила нещо за ядене.
КАМЕНКА(Променя тона си): Бизнесмените ни почерпиха. (Изкрещява): Не съм гладна.
СТРАТИЯ:Не викай! Детето сигурно още спи …
КАМЕНКА: Какво дете?!
СТРАТИЯ: Болното дете.
КАМЕНКА: Наистина си превъртял!
СТРАТИЯ: Гледам детето, болното дете от ан-ги-на. Детето на Каратеплиева, адвокатката.
КАМЕНКА: Каква е тази нелепа история? Какво общо имаш ти с нея? С адвокатката?! Аз бях при нея!
СТРАТИЯ: Тя има съдебно дело.
КАМЕНКА: Дело ли ? Предложи си услугите. Аз й се доверих.
СТРАТИЯ: За какво?
КАМЕНКА: Да съм наясно с някой закони. (крещи): Значи така. Аз й се доверих, а ти й гледаш детето? Какво нахалство! Усетих, че нещо не е наред. Но Каменка Тараторкова не е проста жена.
( Крещи): Къде е това дете?!
СТРАТИЯ (Изкрещява): В твоята стая.
КАМЕНКА: В моята спалня!? Веднага го изхвърли!
СТРАТИЯ: Тя … е дете.
КАМЕНКА: Коя… е Тя?
СТРАТИЯ: Детето е Тя. Дъщерята на Каратеплиева. Като си нямаме свое, да помогнем на съседката .
КАМЕНКА: Да беше помислил, когато се ожени за мене!
СТРАТИЯ: От първия ден ти ми легна на сърцето.Но не можеше да имаш деца.
КАМЕНКА: Не ме настъпвай по болното място! Знаеш колко съм ранима на тази тема…
СТРАТИЯ: Освен това реши да се занимаваш с благотворителна дейност.
КАМЕНКА: Не и за съседските деца.Те си имат майки. А от другите получавам комисионна.От една седмица Каратеплиева живее в съседната къща и всички мъже от квартала хукнаха след нея.
СТРАТИЯ (с чувство на ревност): Не я обиждай! Тя е почтена жена.
КАМЕНКА: Да беше родила детето си с мъж, щом е толкова скромна и почтена, а тя- извънбрачно.
СТРАТИЯ: Поставяш ме в неудобна ситуация! Бъди по-снизходителна към хората, нали уж се бориш за хуманна кауза!?
КАМЕНКА: Я не ми говори врели-некипели, ами слушай какво ти казвам! Изгони детето!
СТРАТИЯ: Каменке, недей ми изтръгвай сърцето, моля те! Бъди мила с мене, както досега!
КАМЕНКА: Или тя – или аз! Това е последната ми дума! Избирай!
СТРАТИЯ: Недей така, Каменке – дал съм мъжка дума.
КАМЕНКА: Прескочи я! Заради мене! Нали все ми се кълнеше във вечна любов!?
СТРАТИЯ: Полковникът от запаса да прескочи думата. Никога!
КАМЕНКА: Тогава-сбогом…(Излиза)
СТРАТИЯ: Недей, Каменке-е-е. Помисли, преди да си прекрачила прага на нашия свят дом,моля те…нали си изискана и интелигентна жена!
КАМЕНКА (връща се):Само че ти не си. Безполезно е да ме молиш… (излиза)
СТРАТИЯ (На себе си): Само това ми липсваше. (Поглежда към вратата, където е Пепина): Останах и без жена. (Отива до телефона, вдига слушалката, но не разговаря. На вратата отново се звъни. Той застава на едно място, не смее да мръдне): Никого не искам. (Звъни се): Чухте ли, никого не искам! (Замисля се): Ами, ако е Каменка? Решила е да се върне при любящия си съпруг?! (Звъни се, отваря)
ФАНИ: (Влиза , нахално оглежда апартамента):Приятно ми е! Аз съм Фани, съседката. Как само сте се подредили, господин Тараторков. Личи си къде влиза военна пенсия.От десет години живея на другата пресечка ! Никога не съм идвала у вас. Обземаше ме страх да пристъпя прага на военен. Но сега, когато си пенсионер, се престраших и дойдох.
СТРАТИЯ: Само ти ми липсваше?
ФАНИ: Никога ли не си ме виждал, господин Тараторков. Е, вече съм вдовица от четиридесет дена. Как бързо отлитат дните, а заедно с тях и тъгата. Животът продължава, господин Тараторков. Трябва да се живее. Горкият… имаше слабо сърце и собствена погребална агенция.На колко много пенсионери помогна. Не остана нито един да му помогне и на него.
СТРАТИЯ: Отървал се е! Вече почвам да му завиждам!
ФАНИ: Но жена му е при вас. Хайде, опознай ме. Стратийчо, обичам да бъда ухажвана и опознавана от истински мъж, какъвто, вижда се, си ти!
СТРАТИЯ (След като се съвсема, оглежда я ): Така ли наричаш и вършиш онази работа?! Фани, кварталът ни е доста голям. Не съм длъжен всички да опознавам.
ФАНИ: Аз съм различна. Самотна жена, вдовица, която се нуждае от мъжка подкрепа…Ще го пазя в тайна. Току-виж някой е пуснал мълвата, че съм ти любовница.
СТРАТИЯ: Замълчете! Тази история не ми харесва.
ФАНИ: Господин Тараторков! Вие не сте мъж за изхвърляне.Какво ви пречи отново да облечете военната униформа?
СТРАТИЯ: Надявам се да дойде и този ден -да се отърва от всички досадници!
ФАНИ: Ден изпълнен с многоцветието на дъгата. Мустачето ви е толкова привлекателно.(Прави крачка към него): Колко сантиметра е? Не държа на голямото!
СТРАТИЯ:Не се приближавайте! Не позволявам своеволия в собствения ми дом! Веднага си върви, нахална и развратна жено!
ФАНИ: Вие треперите! Какъв чуствителен човек сте бил, господин Тараторков. Защо досега не съм те опознала?…Ха-ха-ха. Усещам близостта Ви.
( Затваря очи, приближава се до него)
СТРАТИЯ (Изплашен се дръпва назад): Не ме докосвайте. Наистина ще полудея… Вървете си веднага!
ФАНИ: Нима изпитваш страх от жена? Знам ги аз, военните…винаги имат мерак! А докоснеш ли ги, неусетно се барикадират.
СТРАТИЯ: Не намесвай военните, не ти позволявам да петниш честта на пагона…
ФАНИ: Я зарежи това,ами чуй! Вчера случайно срещнах Шикерова. Не общувам с нея, защото е сводница. Но изведнъж почувствах нужда от нейните услуги.Откакто изгони мъжа си, около нея се навъртат едни жени, едни мъже-е-е. Но аз си казах – не. Аз сама ще потърся човекът на моята любов.
СТРАТИЯ:Опазил ме Бог! Върви си, веднага изчезни!
ФАНИ (Тъжна): Да си вървя?! Ти ме пъдиш?! Почерпи поне едно кафе. За разтуха. Убедена съм, че искаш да споделиш с мене своя личен живот. Ти си истински мъж.
СТРАТИЯ: За последен път ти казвам да си вървиш!
ФАНИ: А кафето?
СТРАТИЯ: В парка има кафене.
ФАНИ ( Сочи вратата): Пъдиш ме, значи, наистина ме пъдиш!
СТРАТИЯ:Чак сега ли го осъзна!?…
ФАНИ: Мене – скромната жена, а младата ти любовница, която си затворил в стаята на жена си?! Мислиш, че никой не знае. Лъжеш се. Махалата е нашата обща крепост. Тук всичко се знае и всичко се следи.
СТРАТИЯ ( Дръпва се назад): Стига-а-а!…
ФАНИ: Шикерова ги уведоми по телефона.
СТРАТИЯ: Изчезвай!
ФАНИ: Ще си вървя. Но пак ще дойда, като свидетелка.
СТРАТИЯ: Заплашваш ме?!
ФАНИ: Надут пенсионер! Ще ме искаш, ама няма да стане. Времето ще отнесе всички твои желания в забрава. Тръгвам си засегната и прободена с нож в горещото ми сърце.Сбогом, господин Тараторков. И без това едва ли можеш да го вдигнеш…каймака на сериозно кафе.(излиза)
СТРАТИЯ:Полудявам… Полудявам…
ПЕПИНА (Влиза, по бельо): Чух всичко.
СТРАТИЯ : Забъркахте ме в такава каша. Съседките, една по една, ме посещават. Жена ми ме напусна. Какво ли още ми предстои?!
ПЕПИНА: Да ти призная ли?… Обичам те!
СТРАТИЯ: Какво?!
ПЕПИНА: Обичам те!
КАМЕНКА (Нахлува, размахва слушалки и микрофон): Хванах те! Била болна от ангина, дете, а тя мома за женене. Ако имах белезници, щях да ви ги поставя и да ви разведа из целия град,
за да видят моят пенсионер как се обяснява на седемнайсетгодишно момиче.
ПЕПИНА:На осемнайсет. Десети клас карах две години, защото се преместих от английската в руската гимназия.
СТРАТИЯ: Каменке…
СТЕФАНИЯ( Влиза): Каква е тази шумотевица? Чувате се чак на околовръстното. Пепина, момиченцето ми? Мина ли ти ангината?
КАМЕНКА: (Към Стефания): Ще ти дам аз една Пепина! Имах ти доверие, а ти?!
СТЕФАНИЯ: Едва сега започвам.
ПЕПИНА: Мамо! Планът се промени. С готения установихме добри дипломатически отношения.
КАМЕНКА: Искам да подам молба.
СТЕФАНИЯ: Молба!? За какво?
КАМЕНКА: За развод. Хванах ги да се обясняват в любов.
СТЕФАНИЯ: Обиждаш дъщеря ми.Тя е честна.
КАМЕНКА: Честна?! Хайде бе, честна била! Обяснява се в любов на възрастен човек.Малка мръсница…
СТРАТИЯ: Всички вън, вън от къщата ми.
КАМЕНКА: Бъди сдържан, защото всичко ще бъде използвано срещу тебе,дърт прелъстителю!
СТРАТИЯ: Сдържан…прелъстител…. за какво? Да ме подлагате на унижение. Вън! Казах всички вън!
СТЕФАНИЯ: Стратия! Забрави ли, че съм адвокатка.
СТРАТИЯ: А ти , че си в моята къща?!
ПЕПИНА (Към Стратия): Успокойте се! Винаги се излиза от неудобна ситуация.Знаеш го от казармата. Попаднеш ли в обсада, заемаш позиция за атака.
СТРАТИЯ: Ти на моя страна ли си?!
ПЕПИНЕ: Да!
СТЕФАНИЯ: Хей, Пепина, аз съм твоята майка! Имахме уговорка.
ПЕПИНЕ: Разбрах всичко, мамо. Пепина порасна.
СТЕФАНИЯ: Никога не съм те лъгала. Знаеш,че ти си всичко за мен! Правя го за твое добро, за твоето бъдеще…
ПЕПНЕ: Но търсиш само изгодата за себе си, мамо! Не ти пука за мнението и състоянието на другите хора.
СТЕФАНИЯ: Пепино, какво ти е наговорил този човек?!
ПЕПИНА: Този човек е моят татко.
КАМЕНКА: Татко…Как така…татко…не, не е възможно, не може да бъде…моят Стратийчо…неин баща, не може да е истина,не…
ПЕПИНЕ: Да, моят татко!
СТЕФАНИЯ: Какви ги дрънкаш?!
ПЕПИНА: ( към Стратия): Готова съм за настъпление.
СТРАТИЯ: Обмислям план за действие.
ПЕПИНА: Нямаме време.
КАМЕНКА: Полковник, тази къща е моя. Купихме я с парите на баща ми. Тогава ти беше един обикновен младши лейтенат. Не забравяй, че всичко дължиш на мен и моите родители! Когато те взех, беше един обикновен голтак…или забрави вече,а!?
СТЕФАНИЯ: По закон имота принадлежи на двамата.
КАМЕНКА: Закон! А какво направи закона с онези, които взеха парите от банките и не ги върнаха?! Или за някои хора той не е валиден…
Стефанийо! Нека се съюзим. Да атакуваме. (Излизат)
СТРАТИЯ: Жени! Жени, готови, за пари да смажат мъжкото достойнство на полковника от запаса.
ПЕПИНА (Към Стратия):Виждате ми се омърлушен.Не се предавайте. Животът продължава. Аз съм до Вас.
СТРАТИЯ: Ти обърка всичко.
ПЕПИНА: Сори,сър! Не съм искала да обърквам живота ви.
СТРАТИЯ: Няма нищо…Вината не е твоя, а на нас, възрастните…
ПЕНИНА: Винаги съм мечтаела да имам татко. Щом влязох във вашата къща и веднага те познах.(Звъни се): Да отворя ли?
СТРАТИЯ: Отвори.Пусни я.
ПЕПИНА: При първа възможност, нападам…(Излиза)
ШИКЕРОВА (Влиза): Добър ден, господин Тараторков. Може ли? (Оглежда се): Колко е задушно навън! Понякога времето те кара да свалиш всичко от себе си.Защо не поседнем?!Чух и веднага идвам. Каменка те напуска. Каратеплиева иска къщата. Фани вдовицата не се поучи от моите препоръки. Но ти, не се притеснявай. В списъка има нещо и за тебе. Приемливо е. Завистливите ме наричат сводница. Но аз съм жена, която урежда само силни любовни преживявания за изоставени като вас, господин Тараторков.
СТРАТИЯ: Ти ..
ШИКЕРОВА: Аз..
ПЕПИНА ( Подава се с тиган в ръка, готова да я удари): Да нападам ли?
СТРАТИЯ: Задръж.
ШИКЕРОВА (Забелязва Пепина, приближава се до Стратия): О, няма и миг от раздялата, и ти вече си имаш млада утешителка.
СТРАТИЯ: Казвай какво искаш? Вратата е все още отворена.
ШИКЕРОВА: Защо не пуснеш климатика? Ех, да имаше чаша студен плодов чай! Тялото ми изгаря от напрежение.
ПЕПИНА ( Прави опит да удари Шикерова): Да я тупна ли?
СТРАТИЯ: Казах, задръж. Ще му дойде времето.
ШИКЕРОВА: Вървя из махалата пеша, тихомълком. Леко подскрежена, че моят съсед, Стратия Тараторков, е самотен. И веднага си казвам: “Още един привлекателен мъж се нуждае от моята оферта.” Ти нали си стабилен финансово? Не вярвам мъж като теб, при това – полковник, да няма пари.
СТРАТИЯ: Тръгнала си по чехли.
ШИКЕРОВА: Ах, ах, ах. Забеляза краката ми.(Показва ги): Не ги бръсна, а имат такава мекичка, кадифена кожа. Хайде, пипни ги, погали ги, увери се сам…
СТРАТИЯ (Присвива очи): Не ми трябват твоите крака. Не бъди нахална и не ми досаждай повече!
ПЕПИНА: Татко! Да я цапардосам ли ?
ШИКЕРОВА (Скача, гледа втрещено ): Значи, е вярно. Имал си незаконна дъщеря. Пазел си го в тайна седемнайсет години. Затова Каменка иска развод. Горката, още една измамена жена! Аз я мислех за твоя любовница, а тя каква била работата…
СТРАТИЯ (Високо): По дяволите! Ще полудея! Оставете ме на мира, долнопробни кучки такива…
ШИКЕРОВА: И други са полудели, щом са се докоснали до моите тайни…Шикерова е покровителка на мъжкото достойнство.
СТРАТИЯ (С широко отворени очи, невярващ): Какво?…
ШИКЕРОВА:Нито един мъж не може да ми устои, та…ти ли? Хайде, вземи ме в прегръдката си.( Напада го, боричкат се)
ПЕПИНА (Разтърва ги): Не го докосвай! Ще те отърва от нея. (Удря я по главата , Шикерова припада): Ами сега?!
СТРАТИЯ: Звъни на телефон 112.
ШИКЕРОВА (Свестява се, поглежда Стратия и протяга ръце към него): Вземи ме! Само в това е спасението.
ПЕПИНА: Опала-а-а! Тя се преструва?!
ШИКЕРОВА: Престани, нахално момиче! Не виждаш ли, че не мога да се владея. Ще го изям като поничка.Ти не можеш да ми попречиш, махни се от пътя ми!
ПЕПИНА: Още един тиган по главата и напълно ще се овладееш. А може и никога да не огладнееш!
ШИКЕРОВА: Не ме докосвайте! Какво невежество?( към Стратия): Ако имаш смелост, подай си ръката. С един поглед ще проследя линията на любовта ти. Може да е прекъсната. Тогава идва ред на моите умения.
ПЕПИНА: Станала си гледачка.
ШИКЕРОВА (става): Изисква го професията ми. Иначе как ще дресирам мъжете. Тоест превръщам ги …в напористи жребци, които карат жените да пощуряват.
СТРАТИЯ: С твоето умение сееш само разврат, превръщаш жените в проститутки, като тебе…
ШИКЕРОВА (Изправя се, хвърля се към Стратия и започва да го прегръща, събаря го на пода): Спасителю…обладай ме!
СТРАТИЯ: Махни се, нахална курво! (Отблъсва я, изправя се, търси къде да се скрие)
ШИКЕРОВА: Моля, моля! Не се опитвай да нападаш една безащитна жена! Ще те дам под съд, за прелъстяване .
СТРАТИЯ: Трябва някой да те дресира.
ШИКЕРОВА: Слушай…Тараторков…
СТРАТИЯ: Няма да слушам! Аз не съм ти редник,а полковник и не можеш да ми заповядаш в собствения ми дом, разбра ли, малоумнице!?
ШИКЕРОВА: Тогава замълчи, заради вината, която тежи върху твоето съзнание. ( Към Пепина): Ако му беше истинска дъщеря, нямаше да го оставиш седемнайсет години да бъде под чехъл.
СТРАТИЯ: Полковникът от запаса никога не е бил под чехъл.
ШИКЕРОВА (Към Стратия): Беше. И още как! Добре познавам мъжката психика.От сутрин до вечер си на работа.Жената ти къде вкъщи, къде навън. По улицата я заглеждат млади, привлекателни мъже. Ти се връщаш уморен. Влизаш и те посреща твоята съпруга, изпиваш ракията, хвърляш се върху нея, изчукваш я и се обръщаш на другата страна.Така действието се повтаря през целия ти семеен живот. Излизаш в пенсия и започвате да спите в отделни стаи, защото хъркаш…
СТРАТИЯ: Боже, какво доживях! Една сводница,една мръсна курва да ме съди мене, полковника от запаса.
ШИКЕРОВА: Така ли е господин Татраторков, така е. Наричай ме сводница или както там искаш, но моята професионална работа ме кара да се занимавам точно с такива непоправими случаи. И намеса ли се? Семействата им продължават да съществуват още толкова, колкото са преживели. Аз съм етична жена, господин Тараторков. Умея да пазя тайни. И ако не бяхте пренебрегнали моите услуги, сега жената ви щеше да е до вас. И нямаше да сте в това сложно положение.
СТАРТИЯ ( Замисля се): Какво ми е положението?!
ШИКЕРОВА: Опасно е, господин Тараторков, опасно! И много критично!
СТРАТИЯ: И какво?
ШИКЕРОВА: Приемам в офиса си, господин Тараторков. На третата пресечка оттук. Ако се нуждаеш от услугите ми, заповядай в моя будоар… (Излиза)
СТРАТИЯ: Тези жени напълно ме побъркаха. Ще ме пратят в лудницата. (Обръща се към Пепина): Какво да правя?
ПЕПИНА: Аз обърках конците. Ако не исках да имам татко, всичко щеше да си продължи по старому.
СТРАТИЯ: Пепина! Какви ги говориш? Ти си моето спасение,та ти си моя ангел-спасител…
(излиза)
ПЕПИНА (оглежда се, тихо се приближава до телефона, набира номер): Трява да сложим край на тази игра. (говори): Ало.. Ачо. Случи се нещо много важно. Майка ти обърка всичко…Той е вече друг човек… Ами…така, друг… Не ме питай…Отказвам се от план „А”. Да пристъпим към план ”Б”…Ачо-о-о. Не ме притискай до стената!? Какво като ме обичаш..Тараторков….е мой баща… Не ме питай кога ме е направил? Точка… Забрави за имота… Не дрънкам глупости, а ти говоря самата истина…Как стига….как стига…като и тя е тръгнала по надолнището…Не…не се издадох, че познавам майка ти… (Затваря, влиза в стаята на Тараторкова)
В т о р о д е й с т в и е
Първа картина
Пепина е в хола.Тя е прегърнала военната униформа на Тараторков, тананика си песен, от време на време поглежда към портрета му.
ПЕПИНА: Защо мама не ми е казала истината? Защо е криела всичко това. Аз й вярвах. Всичко е толкова объркано. (На входната врата се звъни.). Аз поемам командването.
СТРАТИЯ ( Влиза в хола): Пепина, не отваряй. (Забелязва унивормата, целува пагоните)
ПЕПИНА: Аз ще отворя. Повиках частен детектив.
СТРАТИЯ ( миг колебание, въздиша): Добре, отвори.
ПЕПИНА: ( Отваря.Влиза детективът Ачев.Той е с тъмни очила, с костюм. Тайнствено поглежда Пепина, прави й неопределен знак, с което подчертава, че се познават): Татко, това е…
АЧО АЧЕВ: ( Поглежда към Пепина ): Ачо Ачев.Частен детектив.
СТРАТИЯ: Като те гледам – не ми вдъхваш никаква надежда.
АЧО АЧЕВ: Господин Тараторков.Спести си обидите. Имате заявка за помощ от ваша добронамерена покровителка.
СТРАТИЯ: Мога сам да се оправя…
АЧО АЧЕВ: Нека да сме наясно от самото начало. Иначе не отговарям за последствията.
ПЕПИНА: Ачо-о. Бъди по-внимателен!
СТРАТИЯ (Прекъсва ги): Пепина, вие се познавате ? Откъде? Не съм го молил за никакви услуги (Замисля се. Взема военната униформа и я прегръща)
ПЕПИНА (Към детектива, незабелязано): Ами…Той е много популярен. Всичко го знаят. Той ти мисли доброто.
АЧО АЧЕВ (Взира се в Пепина): Навлизам в материята.
ПЕПИНА: С каквито живееш, такъв ставаш.
СТРАТИЯ ( Поглежда изненадано детектива): Не я гледай, отговори какво възнамеряваш да направиш?
АЧО АЧЕВ ( Прави лек намек на Пепина, което подсказва, че се познават.): Вие сте пенсионер.
СТРАТИЯ: Стига-а-а с това пенсионер.Аз съм още жизнен човек.
АЧО АЧЕВ: В задънена улица сте.Заобиколен от самотни жени.
СТРАТИЯ: Не съм на улицата, а в собствената ми къща.
АЧО АЧЕВ: Не се знае докога.
ПЕПИНА: Ачо…Бъди дискретен.
СТРАТИЯ: Каква дискретеност, дъще..
ПЕПИНА: Изисква го детективската му професия.
АЧО АЧЕВ (Оглежда се): Възможно е да сте прекалили с…
СТРАТИЯ: Намеквате за нещо, което не разбирам.
АЧО АЧЕВ: Детективите никога не намекват, а са убедителни, дори понякога да не са прави. И така, хол, мебели, три врати. В къщата сте Вие, пенсионерът. Изведнъж земята под краката Ви започва да се клати, преобръща смисълът на живота Ви. Изпадате в безтегловност, притичват Ви се на помощ оправни съседки. (Поглежда часовника): Защо още ги няма.
СТРАТИЯ: По-добре да не идват! Едва не ме побъркаха.
АЧО АЧЕВ: Детективите преценят това.(Обяснява загадъчно)
СТРАТИЯ: Точно на мене ли? Не мога да повярвам, всичко това се случва на мен и то точно днес, най-дългоочаквания ден в живота ми…
АЧО АЧЕВ: Тараторков, напрягам цялото си умосъзнание, за да си го обясня.Службата изкарахте нормално. Изпратиха Ви с почести. Сега, когато трябва спокойно да плувате в безгрижието на живота, на Вас се случват непредсказуеми неща.
СТРАТИЯ: Но детективе, защо?!
АЧО АЧОВ: И аз питам, защо!
ПЕПИНА ( Отива до Стратия): Моля те, не се вълнувай! Усещам, че кръвното ти скача .
СТРАТИЯ: Благодаря ти, Пепина!
АЧО АЧЕВ (Намигва на Пепина,обръща се към Стратия): Използвайте по-дискретно Вашата привързаност към това момиче. Забелязвам, че Ви харесва.
СТРАТИЯ: Детективе, как смеете! Момичето е моя дъщеря.
АЧО АЧЕВ: Това исках да чуя, ще го запиша в документа, който по-късно ще ни бъде необходим. Продължаваме по-нататък.
СТРАТИЯ: Не бързай!
ПЕПИНА: Обичам те, татко!
АЧО АЧЕВ: Пепина е Ваша дъщеря?! Загадката започва да се разплита. (КъмСтратия): Според адвокатката Стефания Каратеплиева, Вашата жена има факти.Проследила Ви е.
СТРАТИЯ: Проследила ме !
АЧО АЧЕВ: Смята, че сте приютили леко момиче.
СТРАТИЯ: Леко момиче.Нарекла е Пепина леко момиче. Каменке, мери си думите!
ПЕПИНА: Как смее?!
СТРАТИЯ: Пепина е болна от ангина.
АЧО АЧЕВ: Закона! Закона казва, че щом една гражданка влезе в офиса на частен детектив и потърси услугите му, той незабавно й се притичва на помощ. Нали така, Пепи?
СТРАТИЯ: Не я наричайте Пепи и не се навъртайте около нея. Какво сте се ококорил, сякаш някой ви е настъпал между краката.
ПЕПИНА: Бих искала да уточня.От днес той е мой баща.
АЧО АЧЕВ: Потвърждавате ли това?
СТРАТИЯ: Напълно.
АЧО АЧЕВ: Получих отговор и на другия въпрос. Пепина не е леко момиче, а Ваша дъщеря.Държите ли на думата си?
СТРАТИЯ: Ако не бях държал на мъжката си дума, Пепина нямаше да е в моята къща.
ПЕПИНА:В нашата къща, татко!
АЧО АЧЕВ: Както вече разбирам, вие нямате други наследници, освен Пепина.Тя ще наследи всичко след Вашата смърт.
СТРАТИЯ: Хей, детективе! Не забравяй , че съм полковник от запаса.
АЧО АЧЕВ: Тараторков, да караме последователно. Всичко ще си дойде на мястото.
СТЕФАНИЯ ( Влиза ,започва да се разпорежда):Аз представлявам моя клиент.(Към Стратия): Стратия Тараторков.С него ще уточним подробностите.Не се притеснявай! Аз съм до тебе.Този път няма да те загърбвам.
СТРАТИЯ: Беше младежка грешка.
СТЕФАНИЯ (Към Стратия): Не казвай нито дума. (Към Ачо): Господин детективе, според това което се случи, аз съм в къщата на дъщеря ми Пепина и моят… бъдещ съпруг.Запишете това! Ще ни потрябват доказателствата в съда.
СТРАТИЯ: Къщата на Пепина?!
СТЕФАНИЯ: Да, мили съпруже! Нима забрави, че си баща на Пепине?! През това време аз оформих документите за нейното официално осиновяване.Ето, подпишете, и ще бъдете закрилян.
СТАРТИЯ: Ами жена ми…
СТЕФАНИЯ: Тя вече не съществува.
СТРАТИЯ: Как така не съществува. Нима ме е напуска…и…се отказва от мене…развежда се с мене…
СТЕФАНИЯ: Даде показания пред свидетелката Шикерова, че иска развод.И ви разведох.
СТРАТИЯ: Какви показания?! Какъв е този закон…какво съм извършил?!
СТЕФАНИЯ: Блудствали сте с малолетна.
СТРАТИЯ: Не е вярно! Как си позволявате да петните името на един полковник…достойнството ми?!
СТЕФАНИЯ: Знаем го само аз и детектива Ачо.
( Звъни се): За вълка говорим и той е… вече носи агнето.
СТРАТИЯ: Будалкате ме…Не е вярно …не си играйте с мене…
АЧО: ( Към Пепина, сериозен): Той възползва ли се от вас, млада госпожице?
ПЕПИНА: Само си обещахме, че ще се обичаме като баща и дъщеря.
АЧО: Случайно да ви е намеквал за нещо друго?
СТРАТИЯ: Прекаляваш детективе! Няма да позволя провокации!
СТЕФАНИЯ: Тараторков, нито дума! Ачо,свърши ли. Повече не ми трябваш.
( Дава му знак да излезе, но той ухажва Пепина): Утре ще си уредим сметките.Сега напусни жилището на Пепина…
АЧО АЧЕВ: Значи така, използвахте ме като компромат, а сега, когато трябва да разделим имота, чупка! Искам веднага своя пай от сделката – иначе няма да се разберем! Ясен ли съм?!
СТРАТИЯ: Каква къща разделяте-е-е!? За каква стая намеквате, детективе?!
СТЕФАНИЯ: Не се вълнувай! Той е заблуден.
АЧО АЧЕВ: Аз, аз да съм заблуден… Без мене ти си нищо.
ПЕПИНЕ: Ачо! Не обиждай мама. Ачо…Стига. Аз съм наследница на къщата.
СТРАТИЯ: Боже, не трябваше да ме закичват с ордени, а с гранати. Сега за всеки от вас щеше да има по една. Досега всички да съм ви очистил…мамицата ви мръсна…
АЧО АЧЕВ: Граната! Ще Ви арестувам за терористични действия. Къде е гранатата? Престъпник…и псува на всичко отгоре…ще го опандизя аз вашия дъртак!
ПЕПИНА (Към детектива): Само да си посмял!
АЧО АЧЕВ: Пепи! Обичам те! Заради тебе съм готов на всичко.
СТРАТИЯ: Кого обичаш ти, бе. Поиска ли ми разрешение? Какво от това,че си детектив!? Един истински достоен полковник от запаса не се страхува от никого и от нищо…а сега ще стана и достоен баща!
СТЕФАНИЯ : Какво? Той…ти…и този…нищо не разбирам…
ПЕПИНЕ: Аз го обичам, мамо!
СТЕФАНИЯ: Кого обичаш, съкровище?
ПЕПИНЕ: Ачо.Той ми е легнал на сърцето още от осми клас.
СТРАТИЯ: Защо нямам граната!?Да я взривя тук в средата на хола. И да гръмне…и да свърши тази трагикомедия!!! По-лу-дя-вам, чувате ли?!! По-лу- дя- вам!!!
(Влизат Каменка и Шикерова хванати под ръка)
КАМЕНКА: Стратийч.! Разбрах, всичко…Стефания Каратеплиева е твоя любовница от младежките години. Ти ме измами. Подигра се с мене! Тя била жива…жива-а-а.
СТЕФАНИЯ: Значи си й казал , че съм умряла?! Мерзавец…погребал си ме жива…лъжец…и това ми било достойният полковник от запаса! Знаем ги ние тия… лицемер!
СТРАТИЯ: Казах, че си се изпарила…Това казах… Побъркахте ме-е-е…Жените не трябва да се обичат, а да се ненавиждат…Прости ми, Каменке.
СТЕФАНИЯ: Тараторков, не се предавай. Бъди мъж!
ШИКЕРОВА: Господин Тататорков, аз ще бъда на ваше разположение.
СТЕФАНИЯ: Не разговаряй с моя клиент и бъдещ съпруг! Не ти разрешавам и изчезвай оттук по-бързо, хайде!
КАМЕНКА: Съпруг?!! Откъде – накъде. Сега ще ти отскубя косата… (Нахвърля се, Шикерова ги разтървава)
ШИКЕРОВА: Моля ви, не се гневете! Запазете самообладание! За всеки има по нещичко. Нали, скъпи мой?
СТЕФАНИЯ: Имам документ.
ШИКЕРОВА (Към Пепине): Миличка, нищо няма да ти стане, ако в документа за наследство фигурират две майки. Едната те е родила, а другата ти е осигурила имота.
КАМЕНКА: Ти да мълчиш! Имотът си е мой.Не се меси в чужди работи да не загазиш…на всяко гърне мерудия!
ПЕПИНА: Две майки и един баща.
ШИКЕРОВА: Напоследък това е модерно, търси се финансовата изгода.
ПЕПИНЕ: По-добре да имам един баща и една майка.
СТРАТИЯ: Полудявам…Полудявам…Няма ли кой да повика бърза помощ…
ШИКЕРОВА: Спокойно, Тараторков! Още не си чул плана на Каменка.
СТЕФАНИЯ: Шикерова, замълчи! Няма да излагаш никакъв план.
АЧО АЧЕВ (Към Шикерова): Мамо,те ме лишиха от наследството.
ШИКЕРОВА: Какво-о-о-о?!Отстранили са те?! Стефанийо, вярно ли е, че си отстранила от сделката моя Ачо, твоя бъдещ зет?! Ако е така, заставам зад гърба на Каменка!
ПЕПИНЕ: Чуйте ме! Не съм казала на Ачо “Да”. Затова, Шикерова, задръж топката!
ШИКЕРОВА: Ачо! Аченце-е-е!
АЧО АЧЕВ: Ще се справя, мамо! И този път ще се справя,нали ме познаваш, не ми е за първи път!
КАМЕНКА: Ачо и Шикерова…комбина… кой би се надявал… измамници … мошеници!
ШИКЕРОВА: Да! Майка и син. Работим под прикритие. Иначе как ще принуждаваме клиентите да ни вярват.
КАМЕНКА: Аз да ти се доверявам, а ти използваш моите горчиви сълзи, срещу мене…(Нахвърля се върху детективът, Ачо се скрива в кухнята)
ШИКЕРОВА: Бизнес, драга, бизнес! Днес всеки прави това, което не му е работата. А
бизнесът трябва да върви нагоре, нагоре, нагоре, към върховете на богатството.
КАМЕНКА (Към Шикерова):Сега ще те науча аз как се прави бизнес.(Всички ги разтърват, обръща се детектива): Искате дома ми, единственото ми жилище…от моите родители…за него те отделяха от залъка си, а тези тук…искат да си го присвоят с измама….
СТРАТИЯ: Но какво е дом, когато в него липсва щастието. А то е? (Към Пепине): То е вече до мене.
КАМЕНКА ( Към детектива): Най-после си призна, че си мърсувал на млади години.( Към Стефания): И ти… Използва ме, за да се добереш отново до мъжа ми.
СТЕФАНИЯ: Не бъди груба! Първо е бил мой, а после твой.
КАМЕНКА: Замълчи! Блудница, мръсница, измамница, крадла на чужди мъже…дявол в женски дрехи…
СТЕФАНИЯ: Не обиждай! Ще те осъдя!
КАМЕНКА: Ще ме осъдиш, когато цъфне… смокинята! (Към Шикерова): И ти…Използвала си моята информация, за да се договаряте с Каратеплиева. Знам те каква си?!
ШИКЕРОВА: Каменке, мери си думите! Да не кажа преди малко каква ни беше уговорката.
СТРАТИЯ: Млъкне-те-е-е! Затворете си проклетите усти!
КАМЕНКА:Няма да мълча.
(Настъпва тишина)
ШИКЕРОВА: Когато атмосферата около мене се нажежи до разтопяване на метала и отрицателните емоции започват да плуват из въздушното пространство, аз се нуждая от чашка кафе.
ПЕПИНА: Аз ще ви направя.
КАМЕНКА ( Иронично): Сложи й отрова!
ШИКЕРОВА: Захар, но не я бъркай, искам да я усетя с устните си .
СТРАТИЯ: Магьосница! Знаех си аз, че тук има магия.
ШИКЕРОВА: Умението ми да отнемам отрицателната енергия от човека не е магьосничество, господин Тараторков. Но това, после. Сега ни предстои важна работа. Къде е синчето ми!? Ачо! Аченце-е-е-е…
ПЕПИНА (Носи кафе): В кухнята е. Рови в кошчето за боклук.
КАМЕНКА: Да рови! Долен плъх такъв!
СТЕФАНИЯ: Само там не трябваше.
СТРАТИЯ: Защо? Какво сте направили пак, какво пак сте си позволили!?
КАМЕНКА: Защо в кошчето, какво има там?!
СТЕФАНИЯ: Послушвателно устройство.
СТРАТИЯ: Монтирала си в дома ми послушвателно устройство? Шпионирала си ме ?
СТЕФАНИЯ: Правя го, за да съм сигурна в доказателствата. Информацията ми трябва за бракоразводното дело.
ШИКЕРОВА: Може ли вече да ги включа в списъка за търсещи. (Сериозна се обръща към Каменка): Видя ли, не си сама в махалата.Има и други изоставени.
КАМЕНКА: Но аз не съм му изневерила.( Отива до прозореца, вдига ръце нагоре и изкрещява): Оттук няма да мръдна…за нищо на света…това е моето жилище…никой не може да ми го отнеме…само през трупа ми!!!
СТРАТИЯ ( С широко отворени очи, страхувайки,че жена му може да скочи от прозореца): Спри и не мърдай! Не казвай, че вината е моя!
КАМЕНКА (Силно): Ще скоча!!!
СТРАТИЯ: Каменке! Не го прави! Спомни си, че все пак някога бях твой любим. Нима целият ни съвместен живот не е имал никакъв смисъл?!
КАМЕНКА: Когато беше с униформа.
СТРАТИЯ: По дяволите! Но сега съм пенсионер. Нямам право да нося военни дрехи.Повярвай ми, за мен винаги си била …
КАМЕНКА: Каква?
СТРАТИЯ: Вярна съпруга.
КАМЕНКА: И все още съм такава.
СТЕФАНИЯ: Не спорете. Тя никога няма да скочи.
ПЕПИНА: Мамо, замълчи! ( Взема военната униформа и я дава на Стратия): Облечи я!
СТРАТИЯ ( Целува пагоните и пред всички се съблича, остава по долни гащи, после облича униформата.): Облякох я. Сега, какво? Не съм ли същият човек…същият Стратия…каква е разликата… мълчите….няма какво да кажете…или онемяхте изведнъж!!!
ПЕПИНА: Застани в позиция за атака, татко!
СТРАТИЯ: Заемам позиция…
ПЕПИНА: Татко!… Издай първата заповед.
ШИКЕРОВА (Затваря само едното око): Не изглежда зле. Готова съм да изпълня първата му заповед.
КАМЕНКА ( Към Шикерова): Ти не гледай чуждия мъж, да не ти вгорча живота!
ШИКЕРОВА: Искаш да си затворя очите ли? (Оглежда Стратия от всички страни) Да изпусна такава прелест!
СТРАТИЯ : Чуйте, какво ще ви кажа! Няма да повтарям. Строй се. Всички! Мирно… (Застават мирно, не смеят да мръднат)
КАМЕНКА (Приближава се до него с протегнати ръце): Господи! Кой би предположил, че отново ще го видя във военната униформа. Добре, че не скочих!
ШИКЕРОВА: Такава ни беше уговорката, да го изплашиш.
КАМЕНКА: Погледнете го! Колко е красив? Отказвам се от развода.
СТРАТИЯ: Тихо.Не съм ви позволил да говорите в строя!
ПЕПИНА: Така ми харесваш, татко.
КАМЕНКА: Скъпи, прости ми! Върна ме в младините. Как само ме люби под кестена на съседите!
ШИКЕРОВА: Става мелодраматично. Ачо! Аченце.Къде си? Хайде да си вървим. Ще ни разрешиш ли да си вървим?
СТРАТИЯ: Казах-тихо. Пепина, ела до мене.
ПЕПИНЕ( Плахо): Слушам, татко!
СТРАТИЯ: Детектива. Доведи го!
ПЕПИНЕ: Слушам!
СТЕФАНИЯ: Скъпи, не сме свършили с документацията.
СТРАТИЯ: Ще стигна и до тебе.
КАМЕНКА: Господи, представям се как ще ме поканиш на първия валс във военния клуб. И всички отново ще ме гледат с проницателни погледи, а искриците от техните зли очи ще се отразяват в твоите пагони, а на завистниците ще им треперят партенките.
СТРАТИЯ: Стига-а-а. Бал ще има, когато аз кажа.
ПЕПИНА ( Води детектива, целият поръсен с брашно): Къде да застане.
СТРАТИЯ: В края на редицата.
АЧО АЧЕВ: Пепи! Нали ме обичаш? Бяхме заедно,единнни…
ПЕПИНЕ:Бяхме, но сега интересът е друг.
СТРАТИЯ ( Към дететкива): Имаш думата!?
АЧО АЧЕВ: Искам ръката на Пепина.
СТРАТИЯ: Тя е още ученичка, малка е…рано й е за женитба.
АЧО АЧЕВ: Ще се оженим, когато завърши.
СТРАТИЯ: Пепина, съгласна ли си?
ПЕПИНЕ: Да,татко.
СТРАТИЯ: Тогава ми лъсни обувките.
ПЕПИНЕ: Слушам, татко.С вакса или с …..
СТРАТИЯ: С вакса. Искам отново да усетя аромата на казармата.
ПЕНИНЕ: Слушам, полковник! С вакса.
КАМЕНКА: Скъпи, аз правех това.Искам аз да ги лъскам…(Звъни се на външната врата)
ФАНИ ( Влиза, оглежда всички и сяда): Настройвах се за нови емоции. Боже, как стоите мирно.Театър ли има? Представление…или…нещо друго?
СТРАТИЯ: Вече никой не чака да му отварям, а нахълтва сякаш си е вкъщи. Застани до тях! Изпълнявай командата!
ФАНИ: Съседи сме. И без туй забравихме какво е съседско общуване. Едно време, моята баба, имали комшулук.Тя влизала при съседа си, той влизал при нея. А сега човек не смее да си подаде пръста. (Забелязва военната униформа на Стратия): Боже, доживях отново да те видя във военни дрехи. Мога ли да те поогледам отблизо.
СТРАТИЯ: Никой да не напуска строя. Не говори,а влез в строя!
ШИКЕРОВА: Колко е трогателно! Слушам!
КАМЕНКА: Фани! Какво правиш тук?
ФАНИ ( оглежда се): Май съм закъсняла. Моето навлизане в живота на Стратийчо е било напразно.Знаех си, мястото ми е в ритуалния магазин. (Поглежда към тавана):О, мили, как си там горе на небето?! Можеше нещо да излезе, господин полковник, но ме подценихте. Ще бъда принудена да си тръгна, преди да си ми сервирал кафето.
СТРАТИЯ: Ако те пусна.
КАМЕНКА: Ти къде се слагаш?
ФАНИ: Ти оплеска всичко.
КАМЕНКА: Беше проверка на чувствата.
ФАНИ: Ха, проверка.Знам те какви ги вършиш!
КАМЕНКА: Ти мене ли окоряваш… Я се погледни. Мъжът ти умря преди четиридесет дена и веднага се увърташ около Стратийчо…
СТРАТИЯ: Престанете! Изпълнявайте всяка моя заповед!
ПЕПИНА ( С лек поклон): Обувките са лъснати.
СТРАТИЯ: Сега ми донеси пистолета.(Всички се изненадват)
КАМЕНКА: Той е в касата.Тя няма ключ. Аз имам.
СТЕФАНИЯ: Пепина има ключове за всичко.
КАМЕНКА: Намърдахте се в чуждата къща и…вече имате ключ. О, Господи, какво доживях…
СТЕФАНИЯ: Половината от къщата е на Пепина. Пепина е дъщеря на Стратийчо.
КАМЕНКА: Как стана това?
АЧО АЧЕВ: Извинявай, тъсте.
СТРАТИЯ: Не съм ти дал думата.
СТРАТИЯ: Мирно.Пепина! Дай ми оръжието.С него добивам сила, иде ми да литна.
ПЕПИНА (Отива за пистолета и се връща, насочва оръжието към всички): Само някой да е мръднал, ще го гръмна от упор.
СТРАТИЯ: Пепина!
ПЕПИНА: Няма да допусна да се подиграват с тебе. Ще стрелям, само че не знам как.
СТРАТИЯ (Към нея,иска да й вземе пистолета): Дай ми оръжието.
ПЕПИНА: Не го давам!
СТЕФАНИЯ: Дъще, не си играй с огъня! Моля те…детенцето ми…единствена радост моя!
ПЕПИНА: (Разтревожена): Казваш го сега, когато стана напечено. А вчера, а онзи ден. Скъпа мамо! Вече не съм малкото момиче Пепина, а Пенка, Пенка на 17 години.Ти реши за хонорар от 150 лева да се откажеш от мен и да ме дадеш за осиновяване. Дори не ми каза, че той е истинският ми баща.Говореше ми за някой си, който те е напуснал заради косата. А то…ти си искала да бъдеш свободна птичка. Но, ако трябва да бъда откровена, не съжалявам. Баща ми, дори и да не е този, за който си мисля, е готин! Чувате ли-и-и, той е готин човек!
СТЕФАНИЯ: Пепина, Пенке, какво говориш? Нима ще предадеш собствената си майка?!
КАМЕНКА (Към Стефания): Не, остави я. Нека говори. Ти и Стратийчо сте имали тайна връзка. Затова ли се намърда в нашия дом, заради имота?! Мътните те взели…
СТЕФАНИЯ: Замълчи. Имоти…Състояния…Пари, които вълнуват всеки…Не…не…не…Търсих щастие за дъщеря ми. Колко нощи съм подскачала в леглото от мисълта, че утре като се събуди, като порасне и ме попита: “Мамо, кой е моя татко?” Аз какво щях да й отговоря? Кажете, защо мълчите? Нима е лесно на една самотна жена да изгледа и възпита детето си? Искам тя да бъде щастлива, като останалите деца, които си имат татковци. Животът ме направи такава.
КАМЕНКА: Ако беше честна?
ФАНИ: Аз съм честна.(Към Стефания): Адвокатката няма нито един клиент!
СТЕФАНИЯ: ( към Фани): Тебе ще те дам под съд. (Към частния детектив):Ти какво трепериш? Какъв мъж си?! Обеща да ми съдействаш.Хайде, души за още доказателства!
АЧО АЧЕВ: Няма доказателства.
СТЕФАНИЯ: Няма ли в този град истински мъже-е-е.
КАМЕНКА: Има! Моят Стратийчо. Съпруже, вземи ме в обятията си!
СТЕФАНИЯ: Бившият.
КАМЕНКА: Как така бившият! Мери си приказките…
СТЕФАНИЯ: Имам документ, че искаш развод.
КАМЕНКА: Документи! Не съм подавала документи за развод!
СТЕФАНИЯ: По взаимно съгласие.Подписът в споразумението, който сложи без очила, в моята кантора, беше за развод и за подялба на жилището. Твоят дял го преотстъпваш на Пепина, след разтрогване на брака ти.
СТРАТИЯ: Каква бъркотия? Боже, опази!
АЧО АЧЕВ:
Правосъдие.
КАМЕНКА (Объркана): Сега унищожи документа. Ти ме измами… мошеничка…
СТРАТИЯ ( Смее се ): Ха, ха, ха! Но скъпа моя,Каменке! Аз вече не искам.
КАМЕНКА (Спуска се към него): След осемнадесет години брак.
СТРАТИЯ( Отмества се ): Започвам нов живот.
КАМЕНКА ( Заплашва го): Не забравяй, че си пенсионер.
СТРАТИЯ ( Смее се още по-силно): Какво от това-а-а?! Животът продължава, но по нови релси, трасирани от бъдещето. Пепина, да вървим на бал. Аз и моята дъщеря.(Сериозен, към всички): Мирно!
ПЕПИНА: Да стрелям ли?…
СТРАТИЯ: Във въздуха.
ШИКЕРОВА ( Прави крачка към Стратия): Никога не съм имала такъв богат клиент…Стратийчо, вземи ме-е-е.(Озърта се)
СТРАТИЯ (Към Пепина): Пепина, закопчай я с белезниците и се обади на 112, да я приберат за сводничество.
АЧО АЧЕВ: Пепина, на кого ме оставяш?
ПЕПИНА (Слага й белезниците): На мама.
ШИКЕРОВА( Прави опити да се освободи): Не ме наранявай! Тези ръце са вълшебни.
АЧО АЧЕВ: Пепина, вземи ме…ще се променя …обещавам!
СТЕФАНИЯ: Ачо…все още връзката ви не е законна.
АЧО АЧЕВ: Но ти ми обеща.
СТЕФАНИЯ: Планът се промени.
ПЕПИНА: Татко. Да го взема ли?
СТРАТИЯ: Всички остават тук.
СТЕФАНИЯ: Отдавна мечтаех за този момент.
КАМЕНКА: Стефанийо! Не се натискай! Няма да те огрее.
СТЕФАНИЯ: Някога ме е огрявало.Сега и да не ме огрее, не губя нищо.Пепина, знаеш какво да правиш.
ПЕПИНА: Знам, мамо. Ачо, мирно-о-о!
АЧО АЧЕВ: Пепина, от първият ден ли ще бъда под чехъл?
СТРАТИЯ: Предава се от майка на дъщеря, всички традиции са по женска линия.
ШИКЕРОВА: Боже, смили се над мене. Никога не съм го правила с белезници.Толкова мои клиентки мечтаеха за това. А то се падна на мене, клетата…
СТРАТИЯ: Пенке, да вървим…
КАМЕНКА: Но, скъпи мой Стратийчо, помисли за нашата сватба?
СТРАТИЯ: Сватба ще има, когато аз кажа.
СТЕФАНИЯ: Всеки с късмета си.
СТРАТИЯ: Стефанийо. Сбогом!
КАМЕНКА ( Приближава се до него и го настъпва): Стратийчо, не гледай встрани.
СТРАТИЯ (Отдръпва се встрани): Не ме напътствай. Сватба ще има, когато му дойде времето.
КАМЕНКА (Фиксира го с поглед): Защо?
СТРАТИЯ: Вече достатъчно съм помъдрял, за да се женя.
КАМЕНКА: Не те разбирам. Ама какво говориш…ума си ли изгуби!?
СТРАТИЯ: Ще разбереш, когато си сваля униформата.
КМЕНКА:Тогава няма да си във форма. О, мили, ще ти бъда вярна цял живот. Остани с мене, както преди…завинаги!!!
СТРАТИЯ: Първо, слез на Земята. Всичко започва отначало. Разбрах го.
КАМЕНКА: Ще падна на колене!
СТРАТИЯ: Пепина-а-а! Животът за мене едва сега започва.Да вървим!
ПЕПИНА: Предстоят ни изненади и фойерверки. ( Тръгват, сцената се затъмнява. Музикална пауза. Прожектор осветява Стратия Тараторков и Пепина. Двамата танцуват на нежна мелодия)
ПЕПИНА: Седемнайсет години чаках този момент. Баща и дъщеря. Аз и татко заедно, хванати за ръце.
СТРАТИЯ: Страхливицът винаги греши. Мисли си, че като е добър в кариерата си, всичко му е наред. Животът не е игра. Заложеш ли на нещо, трябва да следваш ходовете, иначе губиш. Отдавай се на щастието си с цялото си сърце и душа. Никога не позволявай на тайната да те следва. Така отиваш по дяволите…
ПЕПИНА: Трябваше ли всичко това да се случи?
СТРАТИЯ: Може би трябваше, дъще. Нали каза, че всеки следва съдбата си. Макар да искаме от живота всичко в изобилие, щастието идва, когато двама истински го желаят. Обичам те, дъще.
ПЕПИНА: Спомням си деня…
СТРАТИЯ: Не говори. Никога не ме е лъгало набитото ми око. Още щом те видях и си казах:”Това е тя”. И, слава Богу, не сгреших!
ПЕПИНА: Не искам никога да се връщам към миналото.
СТРАТИЯ: Това е твоят дом. И можеш да останеш тук,колкото пожелаеш, аз ще бъда винаги до тебе!
ПЕПИНА: Винаги съм го искала. Благодаря ти, татко!
Прожекторите угасват. Заедно с изчезването на светлината, някъде в далечината сякаш в съвсем спокойно море, плавно изчезват Стратия и Пепина.
Край
