книга за деца
от
Димитър Никленов
Последният училищен звънец възвести предстоящата лятна ваканция, пет минути преди определеното време. Вратите на класните стаи се отвориха и учениците изскочиха от тях като рояк пчели. Впуснаха се в луда гонитба по стълбището, коридорите и по трите етажа на старата училищна сграда. Детските гласове ехтяха навсякъде, не стихваха дори и в най-закътаните места, чуваха се закачки и момичешки смях. Малчуганите от долните класове изскачаха един по един през входа на елитното училище и се втурваха в различни посоки. По-големите момчета, отпуснати от лятната жега, напускаха училището, с едно единствено желание, час по-скоро да стигнат до домовете и да си хапнат.
Даниел, който от есента щеше да бъде в шести клас, излезе от училище едва последен. Той не бе от най-кротките момчета и макар в този момент да изпитваше глад, реши първо да си потърси подарък за предстоящия му рожден ден. След два дни щеше да го отпразнува с купон у тях. Даниел се отби в любимия му рибарски магазин, близо до кооперацията, в която живееше. Момчето обичаше да ходи на риболов, но напоследък татко му беше адски зает с работата си и за любимото му хоби почти нямаше време. Рибарските такъми, изложени на рекламната витрината, хванаха окото му. Хареса си две въдици, малък зелен сак и маскировъчна шапка. След което се прибра вкъщи.
У тях гладът, който през целия път го тормозеше, отстъпи място на мързела. Даниел направо влезе в хола и без да си събува маратонките, се просна на дивана с цялата си сила. все едно върху него се беше стоварило стокилограмово гюле. Тялото му изпитваше състрадание и ще не ще потъна в безтегловност. Съзнанието му не искаше да се подчини на нищо друго, освен безцелно да блуждае из задушното пространство без климатик. Ако някой в този момент погледнеше момчето отстрани, щеше да си помисли, че е нещо откачил. Обаче за самият Даниел това си беше чиста медитация.
Та този хлапак, който правеше впечатление в училище, че не чете, а знае много, не беше от страхливите деца. Затова сега нищо не можеше да го трогне както се е излегнал на дивана.
Но така си мислеше той когато в стаята нахълта Искра Тотева, неговата скъпа майка. Щом я видя, светкавично успя да изхлузи маратонките, да вдигне от пода раницата с учебниците и дори престана да диша.
За първи път синът й я виждаше с такава физиономия. Гримът беше размазан. Червилото почти изядено. От разкопчаната чанта се подаваше гребен, влажна носна кърпа, още една малка чантичка и документи. В началото Даниел си помисли, че се е случило нещо лошо. По-точно, това обикновено ставаше, когато сестра му се забъркваше в някаква гадна училищна каша с фукльовците от горните класове. Но днес нямаше нищо подобно. Симона се беше прибрала преди него от училище и тихо си чаташе на компютъра в нейната стая. Тя дори не издаваше звук, че съществува. Тогава какво друго можеше да изкара Тотева от равновесие? Даниел светкавично размърда мозъчните си гънки и напъна мисловната си дейност, за да разгадае причината за сътресението на майка си.
Тя пристъпи, седна до него, пое си дълбоко въздух, изпусна го като парен локомотив от миналия век и почти без глас каза:
– Скъпи синко, купон за рождения ти ден няма да има.
– На това, ако не се вика гадост, браво му кажи. Голям късметлия съм, няма що – съкрушен от новината съвсем по детски изръмжа Даниел.
За първи път искаше да покани съучениците си вкъщи и това нямаше да се случи.
– Татко ти – продължи Искра Тотева. – Татко ти-и-и – извика още по – силно тя. – Налага му се спешно да замине в дългосрочна командировка. Иска и ние да тръгнем с него – измрънка недоволна и бавно се надигна от фотьойла. Огледа по отделно всеки предмет в хола, погали с ръка дивана като жива вещ и се строполи на пода като отрязана фиданка. Даниел още повече се озадачи. Дори се изплаши. Но след като видя, че постепенно бузките на майка му добиват червенина и лицето й възвръща предишния си вид, бързо се окопити.
– Значи купон няма да има? – попита тихичко Даниел.
– Няма – категорично каза тя. – Заради неговата командировка аз ще си загубя работата. Цялата публикация »
ПОД ПАТРОНАЖА НА ОБЩИНА КАЗАНЛЪК
